Сесили Зигесар - Дръзката

— Такъв си смешник — каза Кели, докато Изи правеше с пръсти сянка на птица върху затворената врата на гардероба под светлината на фенера. Тя се засмя; дълбок, искрен смях от дъното на душата й. Пет секунди с Изи, и вече беше безметежно щастлива. Както преди. Изи подуши въздуха и отбеляза:

— Тук мирише на молци.

Кели прикри очите си с ръка.

— Можеш ли да изключиш това? След малко ще ослепея.

Изи се помота с каската около минута, преди да потънат рязко в тъмнина. Стана някак по-тихо, сякаш мракът беше потушил и шумовете заедно със светлината. Кели спря да чува дори и музиката от партито долу — само звука от собственото си дишане. И това на Изи.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти — прошепна Кели. После се засмя и той й отвърна със същото. Беше толкова абсурдно. Кели почувства, че подгъвът на някаква рокля гъделичка челото й и се разсмя още повече. Пожела си времето да спре и да остане завинаги с Изи в гардероба. Само те двамата и никой друг. Беше съвършено — така, както е. После се целунаха и стана още по-съвършено.

OwlNet Instant Message Inbox

BennyCunningham: Къде, по дяволите, ни отиде купонът?

RyanReynolds: Мислехме, че идва учител. Лон и аз сме под леглото на някаква луда мацка и чакаме да бъдем спасени.

BennyCunningham: Колко уютно… можеш ли да направиш снимка?

RyanReynolds: Може би по-късно, ако се присъединиш към нас.

BennyCunningham: Отговорният бухал никога не изоставя бухалите, с които дружи.

RyanReynolds: Алилуя!

Когато се разнесе слухът за вероятно присъствие на непознат учител в „Дъмбъртън“, Тинсли тъкмо се канеше да отиде и да благодари отново на Брендън и Джулиън за приятната вечер. Беше така вълнуващо да излезе на изискана вечеря, докато останалите смотаняци висят в общата стая и зяпат за стотен път „Приятели“! Сега усещаше, че е постигнала едновременно няколко неща: Меримаунт й беше благодарен, задето премълча смущаващата история с домашния арест и вече го държеше по-здраво отпреди; порадва се на страхотен флирт с Джулиън, а да флиртува със скучния стар баща на Брендън й беше още по-забавно; и накрая, яде най-разкошния крем брюле в цял горен Ню Йорк. Не беше никак зле като за импровизация в последната минута.

Джулиън и Брендън стояха в коридора на първия етаж, облегнати на вратата на банята и стискаха по една порцеланова чаша „Уейвърли“ в ръка, като едни истински и предани бухали. Изглеждаха някак готино един до друг — спретнатият и стегнат в пряк и преносен смисъл Брендън, с идеално подстриганата си и гелосана коса, облечен в пуловер „Армани“ върху закопчана догоре риза, и високият Джулиън, с някаква свлечена ски шапка на главата, под която стърчаха кичури от русолявата му дълга коса. Носеше тениска, навлечена върху памучна блуза с дълъг ръкав, и чифт тъмнокафяви панталони с ръб, очевидно не негови. Бяха странна двойка, досущ Бен Стилър и Оуен Нилсън в „Старски и Хъч“. 7 7 Американска екшън комедия, 2004. — Б.р.

Тинсли се насочи по коридора към тях, а токчетата й затракаха по полирания мрамор. Двете момчета погледнаха към нея. Тя беше наясно от самото начало, че Брендън я презира. Сега обаче той я гледаше с онзи блеснал взор, с който я гледаха влюбените в нея момчета. Оценяваше това, но просто не беше неин тип. Брендън беше твърде суховат за вкуса й и вероятно на двайсет и шест щеше да е жертва на сърдечен удар, предизвикан от стрес. Колкото до Джулиън… определено беше напреднала в мисията си да го накара да се влюби в нея. Беше й приятно. Даже прекалено приятно.

Телефонът на Тинсли започна да вибрира, точно когато махна за „здрасти“ на момчетата. Отвори капака му и видя съобщение от Хийт: „Внимание! Учител!“. Мамка му.

— Някой идва, по-добре се скрийте, момчета! — Тинсли пробяга останалата част от коридора и бутна вратата на банята, а Брендън и Джулиън я последваха.

— Уау, благодаря ти, че се погрижи за нас, Кармайкъл — Брендън явно нямаше намерение да се отърве от язвителността си. Добре. Тя обичаше конфликтите, така нещата бяха по-интересни. Наричайки я само с фамилното й име, той сигурно правеше неубедителен опит да си внуши, че я възприема само като приятел. Ха! Как ли пък не. Тинсли му изпрати въздушна целувка.

— Допуснах, че ще ви е интересно да разгледате това място отвътре. — Баните в „Дъмбъртън“ бяха изненадващо широки и наскоро реновирани, съответно много по-модерни от останалата част на общежитието. Три стилни плота от тъмен дъб с три мивки отгоре, дълга стена с огледала, а зад ъгъла — три душкабини.