Сесили Зигесар - Дръзката

Откъм гардероба внезапно се дочу някакво шумолене, след което вратите му рязко зейнаха и оттам изскочи Хийт Феро, с черен шифонен шал около челото и с порцеланова чаша с бира в ръка. Небрежната му руса коса отчаяно се нуждаеше от подстрижка, а самият той имаше вид на леко замаян, като че ли тъкмо става от сън.

— Мацки, за комикси ли говорите?

— Това моят шал ли е? — Кара посегна към него, но Хийт отскочи назад. Клекна пред етажерката за книги и алчно награби поне двайсет комикса.

— Господи, помилуй!!!… Имаш оригинал на „X-Men“?! — той погледна с възторг към двете момичета, а очите му светеха така, все едно току-що се е натъкнал на златна мина. — Не мога да повярвам, че си падаш по комикси!!

— Защо? Защото съм момиче ? — сложи ръка на бедрото си Кара и вдигна войнствено брадичка. Джени отстъпи крачка назад. Кара ставаше доста страшна, когато се ядоса.

— Не! Защото си готино момиче! — Хийт се изправи и протегна дясната си ръка в нехарактерен за него жест на учтивост. Джени си припомни, че когато за първи път беше срещнала Хийт, той не откъсваше поглед от гърдите й, а сега какво? Опитваше се да бъде джентълмен? Чудо невиждано. — Боя се, че досега не сме били официално представени един на друг.

Кара погледна ръката му така отвратено, сякаш той току-що й бе съобщил, че е болен от птичи грип.

— Да, и въпреки липсата на официално представяне, си омотал моя шал около главата си и се криеше в моя гардероб?

Забавно.

Хийт не се обезкуражи. Даже напротив, отношението на Кара го мотивираше все по-силно. Той премести подадената си за поздрав ръка, която неловко увисна във въздуха, и я подпря на етажерката, като че ли такова е било намерението му от самото начало.

— Аз съм Хийт.

— Знам кой си — погледът на Кара би могъл да среже стъкло.

Хийт продължаваше да се прави на разсеян, протегна се и се почеса по корема, което му даде чудесната възможност да повдигне тениската си и да демонстрира релефните си мускули.

— Виждаш ли, работата е там, че всички нови момичета отчаяно ме преследват. Какво да направя, като съм едно от малкото момчета тук, в „Уейвърли“, които си струва да познаваш. В случай, че си падаш по истински мъже, разбира се.

Кара остана мълчалива и Джени усети, че нещо не е наред, макар да не можеше да проумее какво точно. Между Кара и Хийт протичаше особено напрежение, почти като високоволтова електрическа дъга, а Кара изглеждаше така, сякаш иска да го убие на мига. Или да го целуне на мига. Хийт беше лигав, това е вярно, но никога не се държеше агресивно или грубо. И определено беше красив. Въпреки това обаче Кара приличаше на вулкан, готов да изригне.

— Сигурен съм, че все още не си видяла всичко от кампуса. Най-малкото, не си видяла тунелите — Хийт вдигна провокативно вежди към Кара, забравил, че и Джени е в стаята. — Какво ще кажеш за малко спелеология с мен?

— Ти си невероятен… — поклати глава Кара, а устните й леко потреперваха. Джени направи крачка напред, като се чудеше дали да не каже на Хийт да се омита оттук, преди да е вбесил напълно Кара, която очевидно страдаше от някаква алергия спрямо него. — Ти дори не ме разпознаваш , нали?

Хийт остана като гръмнат.

— Да те разпозная? — той затвори комикса, който все още държеше, върна го на рафта и потупа задните джобове на дънките си, като че ли пакетът „Кемъл“ можеше да му помогне в този момент. — Да не би да сме… ъъъ… излизали вече?

Джени знаеше, че всичките „интимни моменти“ на Хийт с момичетата са еднакви и еднакво безсмислени.

— Не и в този живот — остро каза Кара. Бузите й пламтяха. Определено беше от хората, които изглеждат красиви в гнева си. Тя пое дълбоко въздух и изпъна рамене. — Семинара по английски с г-ца Дъбински? Първата година в „Уейвърли“? Седях зад теб?

Лицето на Хийт остана озадачено и Кара продължи:

— Кара Уолен? Но не, не, чакай… ти беше измислил специален прякор за мен…

— Искаш да кажеш, че… — Хийт залитна назад и Джени видя, че този път е истински шокиран, а не разиграва поредния си театър. — Ти… ти си дебелият Кит !

Той изду бузи невярващо и заприлича на хамстер, а Джени зяпна. Секунди след това се случи нещо изумително красиво и Джени го проследи като на бавен филмов кадър. Кара, чиито очи горяха от ярост и може би доза удовлетворение, взе чашата си с емблема на „Уейвърли“, полупълна с топла бира, и без да се колебае я плисна в красивото лице на Хийт. Сцена, която според Джени може да се види на екран или да се прочете в книга, но не и да се преживее в реалния живот. И ако не виждаше сега пред себе си потресения и прогизнал Хийт Феро, от чието кралскосиньо поло „Лакост“ се процеждаха капки бира върху перфектно чистия дървен под, никога нямаше да повярва. От устните й се изтръгна неконтролируем смях.