Сесили Зигесар - Дръзката

Изи разтри очите си с ръка и се замисли за количеството часове, пропилени днес в игри на Ексбокс с Алън. Минимум четири часа. А снощи пък беше стоял до късно, за да довърши едни карикатури, които се надяваше да включи в големия си проект по портретистика, крайният срок за който обаче беше чак в края на семестъра. Билион други неща, които може да прави, вместо тези, които трябва .

— Кога трябва да си готов? — попита съчувствено Джени и докосна една от къдриците покрай лявото му ухо.

— В понеделник.

— Защо ти дава толкова малко време? — учуди се Джени. — Не знае ли, че имаш и други домашни?

— Ами — започна Изи, — това всъщност е втори шанс. Провалих се на теста в четвъртък.

— О, не — Джени изглеждаше така разстроена, сякаш самата тя се е провалила. Колко мило от негова страна. — Това е гадно!

— Както и да е. Ще нахвърлям някакви глупости утре вечер. Не искам да мисля сега.

Джени прехапа устни и доби загрижен вид.

— Не трябваше да идваш тази вечер, в такъв случай. Можехме да се видим и друг път.

— Не ме искаш? — Изи изглеждаше засегнат.

— Стига! — Джени сложи малката си ръка върху гърдите му. Той усети топлината й през бейзболната си тениска. Зачуди се дали Джени обича да ходи на бейзболни мачове и дали би яла хотдог на стадиона, без да брои калории. — Нямах предвид това. Аз просто… знаеш… — Джени сви рамене, — все още си в изпитателен период от началото на годината и така нататък. Не искам да се въвличаш в други неприятности.

Изи се опита да се усмихне, но почувства как косъмчетата на тила му настръхват. Макар Джени да не бе изрекла нищо невярно или нищо, за което той самият да не бе мислил, думите й прозвучаха някак… дразнещо. Все едно баща му бе успял да я вербува за негов заместник — вместо него да го държи под око. Което, колкото и добронамерено да беше, го накара да се почувства… притиснат .

Джени не иска той да се въвлича в неприятности, добре, много мило. Но поемаше ли тя някога някакви рискове? Какво ще стане, ако един ден Изи реши да отиде на скайдайвинг например? Винаги бе мечтал за това — да лети! Джени пак ли щеше да го разубеждава, или пък щеше да препаше и тя един парашут и да скочи от самолета, хванала го за ръка? Изкуши се да се запита наум как би постъпила Кели в тази ситуация. По-скоро би се притеснявала как ще изглежда косата й на петстотин метра височина, отколкото друго. У нея също имаше подобно на неговото вродено влечение към дивото и неконтролируемото (и саморазрушителното).

— Оценявам загрижеността ти, но… — как би могъл да го каже деликатно? — на вечерята с баща ми (и Кели, внимаваше да НЕ добави той) се наслушах на приказките му за всичко, което не правя, както трябва. Ето защо не искам да мисля за тези неща повече.

— Наистина е ужасно критичен към теб, нали? — прехапа отново устни Джени.

— Е, поне никога не ми е посягал или нещо такова — Изи почувства как се размеква и устата му се изкриви в пресилена усмивка, — така че можеше да бъде и по-зле. Наистина, нека да говорим за нещо по-интересно.

— Добре — усмихна се Джени широко и Изи изведнъж осъзна, че не знае дали тя е носила някога шини например. Или дали е имала домашни любимци. Или въображаеми приятели. Прииска му се да съществува начин да спре времето — целият свят да замръзне, освен те двамата. Те просто ще си лежат така заедно. Ще си говорят или пък няма да си говорят, без значение. Просто трябваше да се опознаят по-добре. — И как се вмъкнахте в тунелите? Ако вече не са в употреба, сигурно са били зазидани или заключени?

— Не знам дали ми е позволено да издавам тайните ни — потри брадата си той, сякаш беше дълбоко раздвоен дали да й каже повече, — но вероятно мога да бъда подкупен.

— Подкупен? — набръчка нос Джени и накара луничките си да затанцуват. — Боя се, че нямам никакви пари.

— Това не е проблем — Изи се изправи и се облегна на лакът, докато я гледаше. — Има и други видове подкуп.

Както винаги, мислеше прекалено много. Сигурно страдаше от шизофрения или нещо такова. Опита се да игнорира дискомфорта в стомаха си и просто да се наслаждава на момента. Беше тук, с Джени, чиято коса падаше върху лицето й, докато се навеждаше да го целуне. Не му се говореше повече.

Тя се отдръпна прекалено бързо след целувката им, като че ли усети, че нещо в нея не бе както трябва.

— Дали да не сляза долу и да донеса нещо за пиене? — Джени стана и придържайки подгъва на роклята си, нахлузи червени джапанки.

— Да, добре… — Изи отново се пльосна върху възглавницата й и се усмихна вяло. — Звучи добре.