Сесили Зигесар - Дръзката

— Пичове — обърна се назад към тях Джулиън, — стигнахме.

Всички се скупчиха около него и фенерчетата им осветиха малка дръжка на врата. Над нея, лесна за разпознаване, беше изписана думата „Дъмбъртън“. Джулиън натисна дръжката, но нищо не се случи. Той пробва отново, като този път и Хийт натисна вратата с тялото си. Тя рязко се отвори и двамата политнаха навътре, преобръщайки с трясък някаква кофа и парцал. Джулиън погледна към тавана и всички притихнаха, заслушани в звуците от песента „Като молитва“ на Мадона, разнасящи се над главите им.

— Пресвета майко — Джулиън се изправи и изтупа дрехите си. — Тук сме.

Хийт Феро погледна компаса си.

— Нека се ориентирам — подуши въздуха той и посочи вратата на склада, в който бяха попаднали. Единствената врата наоколо. — Бирата е… точно в тази посока.

— Страшен си, детективе — Брендън завъртя отегчено очи, — да вървим.

OwlNet Email Inbox

To: BrettMesserschmidt@ waverly.edu

From: YvonneStidder@waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,20:00

Subject: Супер яко

Колкото и да е тъпо да си заключен цял ден, аз съм МНОГО щастлива, че ние, момичетата, си организираме срещи и се опознаваме взаимно. Така трябва да бъде и е много нечестно да бъдем наказвани заради това! Отговорният бухал се старае упорито да установи и запази приятелски отношения със съученичките си. По света има училища, които ценят комуникацията между жените до такава степен, че дори не допускат момчета, а ние, които съвсем невинно се опитваме да общуваме и да се забавляваме, биваме затваряни! Но, както казах, много съм щастлива, че прекарахме толкова ценно време заедно. Нямам търпение за купона довечера!

С любов към посестримите,

OwlNet Instant Message Inbox

БениКънингам: Най-накрая! Момчетата дойдоха! Къде си, бейби?

КелиВърнън: На покрива съм, пуша… Всички момчета ли дойдоха?

БениКънингам: Имаш предвид дали Изи е дошъл?

КелиВърнън: Не това имах предвид, но като го споменаваш… той тук ли е?

БениКънингам: Мхм. И е мноооооооооого готин.

КелиВърнън: Супер.

БениКънингам: Ако не довлечеш задника си долу до три минути, аз ще го довлека!

OwlNet Instant Message Inbox

ВеренаАрнивал: Мацка, къде си?

ДжениХъмфри: Пиша имейл на татко… Слизам ей сега.

ВеренаАрнивал: Баща ти със сигурност не очаква да му пишеш, докато долу започва купон.

ДжениХъмфри: Убедена съм, че би бил най-щастлив, ако остана в стаята си цяла вечер.

ВеренаАрнивал: Едва ли. Не и когато тук има висок, смугъл и красив каубой, който те търси

ДжениХъмфри: Продадено, ще го взема! Идвам след две минути.

ВеренаАрнивал: Побързай или ще го нападна аз!

Водени от добро намерение, макар и не особено убедително, момичетата от „Дъмбъртън“ бяха решили да разпръснат всичките си тетрадки и учебници из общата стая долу, в случай, че Анджелика Пардий или друг от ръководството реши да надникне. Затова момчетата намериха присъствието си в женското общежитие за още по-вълнуващо — завариха го в обичайния му вид, както би изглеждало във всеки един ден от седмицата, без да е специално нагласено за тяхното посещение. Така атмосферата беше по-интимна. Изи почти успя да си представи как Джени, излегната на дивана, пише домашното си по алгебра, а малките й розови гуменки се люлеят през страничната облегалка. Веднага след този образ обаче в главата му нахлу друг — на Кели, седнала до прозореца със списание „Вог“ в ръце, което обикновено носеше между страниците на учебника си по история.

Какво му ставаше? Защо му е така трудно да изясни чувствата си към тези момичета? Не беше честно към никого да продължава да мисли и за двете, но се чувстваше напълно безпомощен. Все едно да се наложи да избираш между Менди Муур и Линдзи Лоън 6 6 Популярни американски съвременни киноактриси. — Б.р. … Изи беше повярвал, че е направил своя избор. Беше избрал Менди. Стига само да можеше да спре да мисли за Линдзи.

— Доста се забавихте, момчета — Алисън Куентин ги посрещна на вратата на общата стая, сложила ръце на кръста си. Беше облечена в бяло потниче и черни тесни панталони, а на краката си носеше червени изрязани гуменки. Приличаше на азиатска Одри Хепбърн. Изи хвърли поглед към съквартиранта си Алън, който страшно си падаше по Алисън.

— Липсвахме ли ти, скъпа? — Алън Сейнт Жирар грабна Алисън през талията и я завъртя.

Тя се изкикоти, но не се възпротиви и двамата затанцуваха по коридора.