Сесили Зигесар - Дръзката

— Ами… — Джени заекна и млъкна.

— Нещо с Изи? — меко попита Кели и коленичи долу, до купчината кутии с нови обувки, за да си намери подходящ чифт. Прехапа устни, а после промълви: — Виж, аз… съжалявам, че бях такава… кучка — Кели погледна нагоре и Джени с изненада установи, че тя всъщност се е изчервила. — Просто всичко беше, знаеш… доста странно.

— Хей — Джени усети буца в гърлото си, — няма нужда да казваш, каквото и да било. Всичко разбирам. — Виждаше, че извиненията причиняват дискомфорт на Кели и макар че последните две седмици бяха повече от дискомфортни за нея самата, в крайна сметка тя беше тази, която Изи избра. Можеше да си позволи да бъде великодушна. — Наистина.

Кели отново вдигна очи към Джени и я погледна неопределено, след което се усмихна.

— Окей — тя извади едни златисти сандали „Келвин Клайн“ от най-горната кутия, — тези прекалено помпозни ли са?

— Не — наклони глава Джени, — мисля, че ще дадат перфектен баланс на дънките.

Кели се тръшна на леглото и започна да се обува.

— Можеш да си говориш с мен. Знаеш, че не хапя.

В прилив на съквартирантка любов, Джени почувства импулсивно желание да сподели всичко с Кели.

— Ами… там е работата, че… той каза, че може да се опита да се вмъкне тук тази вечер. Но не съм го чувала днес цял ден.

— Да — кимна Кели съчувствено, — Изи понякога е доста зле в тези неща. Винаги ми връзваше тенекии или се появяваше часове по-късно. Доста е вбесяващо.

— Просто е добре да знам какво става, нали…

— Да. Но докато е бил малък, родителите му са били супер строги с него и са го карали да казва всеки път къде отива и кога точно ще се върне — Кели протегна обутия си крак и го завъртя наляво и надясно, за да провери как й стоят сандалите. — Мисля, че с идването си тук вече е бил преситен от целия този контрол и не е могъл повече да го издържа, затова сега му е невъзможно да бъде точен и да казва на някого къде е.

— О… — този отговор за Джени беше неизбежно напомняне за силата на връзката между Изи и Кели. Все едно вадиш зъб — отначало изглежда дребна и незначителна работа, но после виждаш колко надълбоко са корените му. Джени и Изи все още се опознаваха, а Кели е била част от живота му много по-дълго. — Не съм разбрала за това.

— Сигурна съм, че ще дойде — каза Кели, умишлено, без да споменава, че е получила съобщение от Изи, в което той й казва, че ще дойде. — Все ще намери начин да влезе.

Няма начин Изи да пропусне нещо толкова легендарно като промъкване в женското общежитие по време на домашен арест. Абсурд.

Джени разкопча розовата си чантичка за гримове и ги пръсна пред себе си. Кели я наблюдаваше как отваря пудрата и нанася лек слой върху лицето си, от което кожата й става още по-сияйна. В тъмнокафявата шифонена рокля и с дългите си непокорни къдрици Джени приличаше на момиче, което би тичало босо из цветни поляни, без да се притеснява, че ще настъпи буболечка. С други думи, на безгрижно момиче, в каквото би се влюбил Изи.

— Надявам се, че си права. Наистина не мога да си представя как Хийт ще ни остави всички тук, така облечени, да изпием неговата бира без него.

Джени затвори едното си око и разнесе прозрачната спирала по и без това дългите си мигли, а устата й инстинктивно зяпна. Ръката й беше точно над кутийката с ластици за коса, която беше — по дяволите — отново пълна. Значи все пак Джени явно беше разбрала, че Кели ги е пръснала из стаята?

Кели внезапно се почувства като лош човек. Не само заради кутийката с ластиците. Джени изглеждаше толкова невинна и ранима, че Кели съжали, задето бе излязла на вечеря с Изи и баща му предната вечер. Може би това не беше най-умният й ход, от полза за когото и да било от трима им? Езикът й натежа в устата и тя се почуди дали трябва да каже на Джени сега, докато си споделят открито разни неща за Изи. Но се отказа. Не можеше. Беше обещала на Изи, че няма да й казва и въпреки че сега се чувстваше зле заради обещанието си, изпитваше удоволствие от малката им тайна.

— Мисля, че ще се кача на покрива, за да си взема малко чист въздух. — Стаята изведнъж й се стори пренаселена. Кели усети желание да се махне от Джени, чиито невинност и доброта само я караха да се усеща още по-виновна. — Ще се видим долу.

Кели отвори вратата и музиката на „Ред Хот Чили Пепърс“ нахлу. Е, поне някой купонясваше в този момент.

Точно в седем и двайсет и пет, пет минути преди определения час, всички момчета се бяха събрали в съблекалнята на фитнес залата „Ласел“. И чакаха.