Сесили Зигесар - Дръзката

— Добре — каза Тинсли, като остави вратата отворена зад себе си, — защото не искам да пропуснете нещо интересно.

Докато слизаше надолу към втория етаж, Джени се притисна към стената, за да пропусне покрай себе си Селин Колиста и Верена Арневал, съквартирантки в стая 309 в дъното на третия етаж на „Дъмбъртън“. Верена, която Джени никога не бе виждала в друго, освен в елегантни рокли и обувки с ток, сега беше облечена като за нощен клуб, в черни кожени панталони, прилепнали по тялото и бяло сако с гол гръб. Селин, която пък обожаваше всичко плътно и впито по нея, в момента изглеждаше много стилно в тюркоазена рокля блузон с голо рамо и дълги ръкави, обута в равни балетни пантофки.

— Ей, Джени! Роклята ми ти стои супер — извика Верена, докато двете със Селин летяха по стълбите и се заливаха от смях, — обаче си тръгнала в грешна посока! Партито е долу в лаунджа!

Джени не беше свикнала да носи рокля без презрамки — винаги имаше чувство, че платът просто ще се свлече под гърдите й и ще изложи на показ пред целия свят гигантския им размер. Миналата седмица обаче беше инвестирала в скъп сутиен без презрамки, за който се твърдеше, че не само ще ги повдига, но и също така ще ги прибира, и който засега сякаш спазваше обещанието. Джени дори имаше усещането, че е секси.

— Да, да, само да си измия зъбите — неловко се усмихна Джени към двете момичета, които изчезнаха надолу по стълбите, игриво хванати за ръце.

Изведнъж тя усети колко много й липсва Брет като съквартирантка и колко по-силно й липсваха приятелските отношения с Кели. Не, че някога са били точно приятелки. От самото начало Кели почти не й обръщаше внимание. До момента, в който Джени й потрябва — тогава бе започнала да се държи с нея полуприятелски. Но за Джени това нямаше значение — тя знаеше, че Кели не е студена като Тинсли и имаше предчувствието, че двете биха могли да станат наистина добри приятелки, ако Изи не бе застанал между тях. Дали беше много наивно да се надява, че Кели някога ще забрави това?

Когато се върна в стаята си, Джени се почувства още по-самотна, въпреки че не беше сама вътре. Кели бе застанала пред огледалото и си слагаше спирала за мигли. Широки дънки се спускаха свободно около бедрата й — май не бе успяла да намери някой с толкова малък размер като нейния — и макар че стояха леко свлечено на несъществуващото й дупе, тя изглеждаше супер в тях. Нагоре носеше прозрачен бял топ на малки розови розички, а наскоро подстриганата й коса беше прибрана в две малки стърчащи опашчици.

Кели се обърна с шишенцето спирала в ръка. Очите й бяха очертани с дебела маслиненозелена линия, а върху устните си имаше прозрачен гланц. Олицетворение на калифорнийското момиче — слабо, естествено красиво и закачливо. Никога не бе изглеждала по-добре. Кели се усмихна нервно на Джени и каза:

— Не изглеждам абсурдно с тези дънки, нали? — тя поглади ципа им, за да се увери, че е добре закопчан. — Знам, че всички са с вечерни рокли и имат зашеметяващ вид… като теб — добави тя, — но ги пробвах при Ашли, знаеш ли я? Момичето на долния етаж… И толкова много ми харесаха… — Кели спря, за да си поеме дъх.

„Уау, помисли си Джени, след толкова дълго мълчание, Кели най-сетне ми проговори.“ Със сигурност не трябва да се пропуска такава възможност, реши тя.

— Мисля, че си невероятна — промълви Джени, защото това беше самата истина. — Приличаш на Камерън Диас.

— Е, радвам се, че поне нямам нейната проблемна кожа — отвърна сухо Кели и се пресегна за златната гривна върху шкафчето си. Погледна към Джени през голото си рамо.

— Тя има проблемна кожа, така ли? — любопитно попита Джени.

— Нима не знаеш? — Кели изглеждаше изненадана, все едно е немислимо да не си информиран за акнето на Камерън. Но омекна малко и добави: — Да, и сигурно е гадно. Когато е нервна, цялото й лице се покрива с пъпки — Кели отвори малка кутийка с гланц за устни. — Сигурно затова никога не ходи на премиери.

— О — Джени изпита благодарност, че хубавата кожа се предаваше по наследство в семейството й, — да не можеш да ходиш по премиери навярно е неприятно, особено ако си звезда.

— Всичко наред ли е при теб? — погледна я Кели отново през рамо. — Изглеждаш някак… разсеяна.

Кели Върнън я пита как се чувства ! Допреди два часа това момиче не й говореше, а сега й споделя звездни клюки и се прави на загрижена за апатичния й вид? Но може би Кели така преодоляваше терзанията си, изведнъж — просто става една сутрин и те са зад гърба й? Или пък беше срещнала ново момче?