Сесили Зигесар - Дръзката

— Страхотна книга! За часовете по английски ли я четеш?

— Не — Брет погледна надолу към спретнатата бяла книжка. Корицата й беше съвсем празна, като се изключат черните букви на заглавието в средата и минималистичната дъга диагонално в ъгъла. Дори това й харесваше в книгата. — Чета я, когато съм в лошо настроение.

Кара кимна мъдро, а зелено-кафявите й очи проблеснаха с разбиране.

— Холдън прецаква нещата толкова много — отбеляза тя разпалено, — че винаги те кара да се усещаш по-способен и добър от него.

Именно. Брет не можеше да се начуди как така не е срещала това момиче досега.

— Между другото, роклята ти е невероятна.

— Не е за вярване, че точно ти ми го казваш! — възкликна Кара. — Та ти приличаш на кинозвезда!

— И не приличам на цукини 4 4 Сорт тиквички с тъмнозелена кора. — Б.р. ? — Брет хвърли поглед към роклята си, докато отиваше към куфарчето с гримове върху шкафа си. Взе един коректор и го подаде на Кара. — Това е супер.

— Не, сигурна съм, че никой няма да те сбърка със зеленчук.

— Благодаря — Брет разгледа критично лицето на Кара. Имаше хубава кожа, изпъкнали скули и страшно дълги мигли. Никога не носеше грим, така че може би нямаше да е лошо да й се даде малко цвят. — Какво ще кажеш за лилави сенки за очи?

Десет минути по-късно Джени подаде глава през вратата; носеше лятна тъмнокафява рокля без презрамки и червени сандали с каишки.

— Не съм много неадекватна за сезона, нали? — Косата й се пилееше на влажни масури по голите рамене. — Просто се влюбих в начина, по който тази рокля визуално смалява гърдите ми — и тя ги изпъчи напред, — изглеждат по-малки, нали?

— Хм, не и когато правиш това — закачи я Брет. Не само Изи щеше да я зяпа цяла вечер.

Макар че роклята й практически не разкриваше нищо, голите рамене и дълбоката сенчеста цепка между гърдите й щяха да подлудят момчетата. Брет огледа собственото си лице в малкото огледалце, преди леко да положи тъмни сенки в ъглите на очите си. Джени огледа двете момичета пред себе си и каза:

— Изглеждате фантастично! — Тя се усмихна срамежливо към Кара и добави: — А ти си Кара, нали? Мисля, че сме заедно в класа по Рисуване на човешко тяло.

— Това е страхотен клас — отвърна Кара, — освен ако не ти се налага да позираш, разбира се.

— Ако можехме да ходим на училище в такива дрехи, сигурно щеше да е забавно — Джени се завъртя около себе си и роклята нежно последва движението й.

— Мисля, че ще се преоблека — добави Кара бързо, — гримът не ме притеснява, но роклята… това просто не съм аз.

— Нали това е идеята, Кара, да носим чужди дрехи, за да се почувстваме различно — тази вечер не трябва да си ти — отбеляза Джени, погледна се в огледалото и прибра два кичура от челото си обратно в тъмната маса от буйни къдрици.

— Може би — сви рамене Кара, — но не ми харесва да се гледам в огледалото и да не се разпознавам.

Отвън долетя странен протяжен звук, който напомни на Брет за бибитката на розовото й детско колело. Момичетата се стрелнаха към прозореца и Брет дръпна завесите.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Джени нервно. — Все едно някой умира. Бухалите не издават такива звуци, нали?

— Освен ако не са напушени — пошегува се Кара. — Това повече приличаше на патица.

Брет се взираше напрегнато навън, в смрачаващата се вечер, но не успя да види нищо друго, освен дървета и храсти. Звукът се чу още веднъж, този път по-близо, и трите момичета подскочиха. Сърцето на Брет заби силно, тя разтвори широко прозореца и подаде главата си.

— О, боже! — извика след миг. Джеремая, облечен целият в черно и с черна боя по лицето, се беше свил между тухлената стена на „Дъмбъртън“ и съседния люляков храст.

— Шшшшт… — прошепна той и постави ръце на рамката на прозореца. — Няма ли да ме поканиш?

Брет се изкикоти и със съзнанието, че нарушава правилата, хвана една от силните ръце на Джеремая и му помогна да прескочи прозореца.

— Не трябваше ли да си на вечеря с родителите си? — попита тя щастливо, но настойчиво. Джеремая отърси боровите иглички от червената си коса.

— Вечеряхме по-рано — той огледа момичетата и се обърна към Джени. — Ти си Джени, нали?

— Да — Джени погледна притеснено към Брет, — откъде разбра?

— Имаш фенове — дари я Джеремая с неустоимата си усмивка.

— О… — промълви Джени и се изчерви.

Брет се ухили. Джеремая беше такъв флиртаджия. Едно от предимствата да ходиш с някого от друго училище беше, че можеш невинно да флиртуваш с колкото момчета си поискаш, без непрекъснато да се тревожиш, че гаджето ти ще разбере. Флиртът е едно от нещата, които правят живота приятен. Недостатъкът, разбира се, беше мисълта, че Джеремая вероятно също прави живота си приятен в собственото си училище.