Сесили Зигесар - Дръзката

RyanReynolds @ waverly.edu;

HeathFerro@waverly.edu;

From: BrandonBuchanan @waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,17:47

Subject: Тунели към рая

Пичове,

Проблемът е решен. Имаме достъп.

Среща в 17.25 във фитнес залата „Ласел“, мъжките съблекални.

Подгответе се за подземно пътешествие. Под прикритие.

Не закъснявайте. Ако някой има каска с фенерче, моля да я вземе.

Owl Net Email Inbox

To: BrettMesserschmidt @ waverly.edu

From: BennyCunningham @waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,18:00

Subject: Спестената стотинка е спечелена стотинка

Докато се мотаех в стаята си днес, отегчена до смърт и потресена от мисълта за нечовешките намаления, които пропускам, ме осени внезапно провидение, което промени всичко: отговорният бухал трябва да оцени липсата на изкушения, предизвикана от принудителен домашен арест.

Да не ти е позволено да използваш портфейла си е наистина полезно, защото, ако се замислиш, спестените 500 долара от дрехи, които ще облечеш най-много веднъж, са 500 долара, сложени в джоба. За да бъдат инвестирани в нещо по-смислено, разбира се.

По мои изчисления, това са около 125 чаши „Абсолют“. Споменах ли, че целодневният престой в общежитието изостря и математическите способности? Чувствам се така просветлена!

Цунки,

OwlNet Email Inbox

To: BrettMesserschmidt@waverly.edu

From: JennyHumphrey@waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,18:17

Subject: Развесели се!

Брет,

Усмихни се, сладурче. Имаме купон тази вечер!

Намерих ластиците си за коса, разпилени из цялата стая — все едно някой ги е взел от кутията им и ги е хвърлил във въздуха. Странно, нали? Да си отговорен бухал означава да не убиваш съквартирантката си, без значение до каква степен те влудява тя.

И така, ще обличаш ли зелената рокля на Рифат? Искаш ли да се приготвяме заедно? Там, където съквартирантките ни ги няма? Доскоро!

Брет се беше излегнала на леглото си, облечена в изумруденозелената копринена рокля на Рифат, досущ като някоя холивудска звезда, и четеше книга. Технически беше готова за партито, но дори след като прерови дузини с дрехи на други момичета и намери най-възхитителната рокля на света, след като взе назаем прекрасните гръцки сандали „Джузепе Заноти“, елегантно вързани около прасците й в момента, все още не се чувстваше ни най-малко в настроение за парти. Просто искаше да е с Джеремая.

Не беше го чувала тази сутрин, но бе успяла да настрои радиото си на честотите на „Св. Луций“ и да слуша директните коментари на учениците водещи по време на мача. Беше видно, че и двамата са напълно очаровани от Джеремая, което я развесели — забавляваха я възторжените им възхвали след всеки негов пас, все едно не просто хвърля футболна топка, ами спасява света от ядрена катастрофа. Оставаха още няколко секунди до края на мача, когато Джеремая успя да стигне съвсем сам до крайната точка и отбеляза тъчдаун, с който отборът му победи. Смотаните коментатори продължиха да цвилят прехласнато, а мажоретките сигурно бяха превзели терена, развявайки помпоните си. Въздишка.

Но книгата „Спасителят в ръжта“ винаги успяваше да я накара да се почувства по-добре. Брет я харесваше, като особено много обичаше първите няколко глави. Героят Холдън Колфийлд беше тъй пропаднал, ненадежден и толкова не на място в скъпия си колеж; Брет беше сигурна, че е влюбена в него, поне малко. Думите му, че понякога, след прочита на някоя книга, иска да се обади на автора й, беше нещо, което самата Брет чувстваше винаги, когато чете Селинджър или Дороти Паркър. Изпитваше желание да звънне на Селинджър и да му каже, че се усеща точно като Холдън, само че успява да се прикрие по-умело.

Леко почукване на вратата изтръгна Брет от размислите й.

— Влез — извика тя.

Вратата бавно се отвори и вътре надникна Кара, просто великолепна в плътно прилепналата си тъмнооранжева модерна рокля.

— Нямах намерение да те безпокоя, докато четеш… — каза момичето, очевидно смутено, — Тинсли ме покани, за да ми помогне с грима. Аз нямам никакъв опит — Кара огледа стаята, — но виждам, че нея я няма.

Брет затвори книгата и седна на леглото.

— Ами, мисля, че се качи в стаята на Кели. Ако искаш, аз мога да ти помогна — Брет се изправи и добави, — но имай предвид, че не съм Тинсли, все пак.

— Не знам дали това всъщност е лошо — прехапа устни Кара и нервно се засмя.

— Отличен отговор — отвърна Брет, също през смях.

Очите на Кара попаднаха върху „Спасителят в ръжта“.