Сесили Зигесар - Дръзката

„Отлично, помисли си Брендън. Като стадо горили са. Скрийте им женските и е въпрос на време да се избият помежду си.“

— Не знам дали мога да изкарам уикенда, без да зърна някоя от късите поли на Тинсли — Райън натъпка в устата си една цяла бисквита с шоколадови парченца.

— Добре де, само помислете — всички мацки, заключени вътре с нашата бира — Хийт се плесна по челото. — Ще бъде легендарно. Ние просто трябва да се доберем дотам.

— И как по-точно планираш да стане? — попита Джулиън. Тайфата вече беше забравила, че той е новак, и го приемаше като равен. Обикновено от един новак се очакваше да носи прането на по-големите или да им намира трева, ако иска да се мотае в компанията им. Но Джулиън беше мъжкар, пък и всички момчета го искаха в своя отбор по баскетбол през зимата, така че мълчаливо му бяха простили, задето е по-малък от тях. — Не можем просто да почукаме на предната врата.

— Чакайте, чакайте, чакайте, ЧАКАЙТЕ! — Хийт скочи ентусиазирано от мястото си и разплиска чашата си с вода върху наполовина изядения сандвич на Брендън. — Какво ще кажете за тунелите? Има ли ги наистина? Някой знае ли?

— Какви са тези тунели? — нетърпеливо се наведе напред Джулиън. Това е нещо, което не беше чувал.

Алън прокара пръсти през небръснатата си брада, наподобяваща руса тел за чинии.

— Според мен са само слухове.

— Не, не са — Брендън взе прогизналия си сандвич и го метна в таблата на Хийт, — били са построени, за да осигуряват връзка между класните стаи и общежитията по време на Студената война или нещо такова.

— Нямат връзка с войните. Прокопали са ги, за да могат учениците да се спасяват от скапаното лошо време — Изи Уолш проговори за първи път, тъй като досега беше прекалено зает да тъпче в устата си пилешки късчета.

„О, така ли, г-н Тунелен Експерт?“, помисли Брендън и вметна:

— Както и да е, затворени са от години.

— Да, но братята ми казваха, че навремето са влизали в тях и са се събирали, за да пият — Изи сви рамене. Яката на мръсното му бяло поло беше разпрана по шева. — Така че все някакъв начин трябва да има да се стигне до тях.

— Все някакъв начин да се стигне до Д-ж-е-н-и? — Райън наля половин чаша „Спрайт“ в портокаловия си сок и разбърка с лъжица. — Ако и аз можех да стигна до толкова сексапилен задник, и аз щях да бъда така решителен.

— Мисля, че единственият задник, който ще получиш, е този на баба ти, така че защо, по дяволите, не си затвориш устата и не й звъннеш?

— Дами, дами, моля ви — изправи се Хийт, — не виждате ли? Трябва да поработим заедно върху това. Да обединим сили, да комбинираме уменията си в името на значимо за човечеството добро дело.

Брендън завъртя очи. Хийт винаги се държеше като супергерой от комикс, сякаш животът му не беше достатъчно екстремен и без това. Макар че кой би отказал един рентгенов поглед, проникващ през всички прегради и облекла…

— Няма значение — изломоти Райън, — аз съм „За“.

Изи положи намачканата си салфетка върху таблата на Райън като знак за мир.

— Значи, нека да помислим… Как изобщо ще разберем къде са тези тунели?

— Отборна работа, дами, отборна работа — Хийт удари по масата с юмрук. — Ще се разделим на групи. Едни ще огледат библиотеката, други — „Максуел Хол“, трети — арт студиата, фитнеса, всичко. Няма да оставим камък необърнат и врата неотворена.

Все едно професор Ксавиер 3 3 Герой от хитовия филм за супергерой X-Men. — Б.р. държеше реч, за да вдъхнови целия си необикновен отряд, преди да влезе в битка.

— Ами ако са заключени? — попита Брендън.

— Какво ако са заключени?

— Ако неотворените врати са заключени, тогава какво?

Хийт погледна съквартиранта си, все едно беше петгодишно детенце, току-що задало най-глупавия въпрос на света.

— Ами тогава ще приложим тактиката от „Бандата на Оушън“ и просто ще влезем.

И тъй като момичета нямаше, момчетата тръгнаха на пазар за фиби — неотменим аксесоар при прилагане на тактики с взлом.

OwlNet Email Inbox

To: JennyHumphrey@waverly.edu

From: Easy Walsh @ waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,01:12

Subject: Пикник

Джени,

Липсваш ми. Но не се страхувай, всемогъщият Хийт Феро има план. Ще пробваме да се вмъкнем — може пък да успеем да си направим вечерна среща в стаята ти, вместо в гората.

Luv,

OwlNet Instant Message Inbox

КелиВърнън: Ей, Уолш. Моля те да благодариш на голямото момче от мое име за хубавата вечеря снощи.

ИзиУолш: Той сигурно ще бъде по-щастлив, ако получи имейл директно от теб — знаеш, че те обожава.