Сесили Зигесар - Дръзката

Тинсли и Кели избухнаха в смях и Джени се изчерви.

— Кели? — прекъсна ги Брет. — Ще допринесеш ли с нещо към дискусията?

— Ами, всъщност — отговори Кели през смях — ние с Тинсли имаме една чудесна идея как да се справим с наказанието си по възможно най-добрия начин.

— Меримаунт откри един кег бира, да — царствено се включи Тинсли, — но… — тя направи драматична пауза за по-голям ефект и се наслади на объркването върху лицата на сънените момичета — … не успя да намери останалите пет.

В стаята тутакси се възцари оживление.

— Какво говориш? — строго попита Брет. — Нима има още? Къде са?

— Под леглото на Кара — гордо обяви Кели.

Оживлението се усили, докато момичетата се оглеждаха около себе си, без да са сигурни коя точно е Кара. Разбра се веднага, след като Момичето в черно скочи от мястото си на прозореца, а бледото й лице беше почервеняло от ужас.

— Шегувате ли се?

— Сори — тросна се Тинсли, без да си направи труд поне да звучи извинително, — ти беше под душа, вратата ги беше отворена, а под моето легло има твърде много боклуци. — Каза го така, сякаш Кара умишлено е предизвикала действията й.

— Тоест, прибрали сте пет бирени кега в стаята ми, без да ме попитате? — Кара беше видимо ядосана. Брет леко се усмихна от задоволство, че Момичето в черно се противопоставя открито на Тинсли Кармайкъл. Беше нужна доста смелост, за да й се опълчиш насред стая, претъпкана с нейни фенки, които я обожават. Брет вече харесваше това момиче.

— Това не са кегове, а мини кегчета, само по половин литър — поправи я Кели.

Ивон се прокашля деликатно и каза:

— Май че ни е даден шанс да се възползваме от предимството на негативната ситуация — всички сме така или иначе залостени тук, а Пардий я няма.

— Значи, ще си направим парти!! — Селин Колиста се изправи, а късите й шорти „Геп“ разкриха безкрайно дълги крака. Тя се разтанцува на мястото си. Стаята изведнъж се изпълни с вълнение.

— Така, така — Брет стана от стола си; прииска й се да има чукче, с което да въдворява ред, — и какво ще стане, ако Пардий случайно се върне и види тълпа пияни момичета, изпозаспали в общата стая, с пет празни бирени кега наоколо?

— Всъщност — обади се Рифат Джоунс, атлетичната водачка на волейболния отбор — мисля, че мога да съм от полза по този въпрос.

Слуховете твърдяха, че родителите на Рифат практически властвали над „Уол Стрийт“, след което се присъединили към Корпуса на мира и сега обучавали хората в Гана как да започнат свой бизнес. Интересна история.

— Гаджето ми е един от учениците, които членуват в Комитета на Попечителите — поясни Рифат. Имаше тъмна, къдрава и къса коса, като на Натали Портман във филма „В като Вендета“, Краката й изглеждаха безкрайни, качени върху масичката за кафе. — Та той ще помага за голямото вечерно парти в къщата на Меримаунт тази нощ. Каза ми, че всяка година купонът се проточва почти до сутринта, а учителите и попечителите са толкова пияни, че едва ги носят на тръгване… Така че…

— Така че ще ни се обади, когато Пардий тръгне насам? — прекъсна я Тинсли.

— Именно — кимна Рифат. — Може да ни предупреди предварително, за да имаме време да скрием кеговете и да скочим обратно в леглата.

— Жестоко! Благодаря ти, Рифат — Тинсли плесна с ръце, все едно самата тя току-що е решила проблема. Брет беше убедена, че Тинсли не е говорила с Рифат никога досега, но вече са най-добри приятелки. И защо не? Тинсли обичаше всеки, от когото можеше да се възползва.

— Значи партито започва кога? Да кажем, в осем? — Кели скочи от дивана и протегна дългото си слабо тяло. — Трябва ми малко време, за да си избера дрехи.

— Чакайте малко — изписка Ивон Стидър, — имам идея! Какво ще кажете тази вечер всички да носим чужди дрехи — дрехите на някого, когото не познаваме? Според мен това ще ни помогне да се опознаем. — Тя сви рамене и се намръщи леко, сякаш беше притеснена да не й се смеят.

— Идеята ти е страхотна! — възкликна развълнувано Рифат и погледна към Кели, Селин и останалите по-височки момичета.

Бени Кънингам направи предвзета физиономия и потърси Кели с очи. Но Кели вече вещо сканираше стаята, в опит да установи кои момичета бяха с нейния размер. Като че ли имаше шанс да се намери някой друг, кльощав, колкото нея. Всички момичета жужаха оживено.

Брет въздъхна. Партито със сигурност нямаше да я накара да спре да се ядосва, че не е на мача на Джеремая, по пък идеята да прекара следобеда, ровейки в гардероби, преливащи от нови дрехи, силно я изкуши. Напомни й за деня, в който с Кели бяха прекарали цяла една неделя в Ню Йорк — шляеха се с такси по улиците и спираха пред почти всеки бутик за винтидж облекла, защото търсеха конкретна рокля на „Шанел“, която Брет беше зърнала в брой на списание „Вог“ от шейсетте, намерен в библиотеката. Така и не я откриха, но пък се прибраха с купища торби, криещи други съкровища.