Сесили Зигесар - Дръзката

— Кели, иска ми се да държиш под око това момче тук — каза г-н Уолш и отпи дълга глътка от кабернето си. — Обзалагам се, че умна дама като теб не пренебрегва академичната си програма заради нещо толкова глупаво като рисуване на коне. — Той направи кратка пауза преди думата „рисуване“ и я остави да излезе от устата му почти като обида.

Изи усети, че лицето му пламва от гняв. Защо баща му трябваше да е такъв гадняр?

— Знаеш ли, татко, в живота има и други важни неща, освен високите оценки и измъкването от затвора на богати престъпници срещу много пари — мислеше си да му каже за картините си, които бяха изложени в ученическата галерия, но се отказа. Баща му се засмя. Винаги изглеждаше безразличен към думите на Изи, независимо какви бяха те.

— Хора, които никога не са печелили пари в живота си, не могат да си позволят лукса да критикуват тези от нас, които го правят. Просто се опитвах да ти кажа, че ако инвестираше толкова време в учението, колкото отдаваш на „изкуството“ си — той описа с ръка въпросителен знак във въздуха, докато произнасяше „изкуство“, сякаш не беше сигурен дали изобщо може да употреби тази дума, — може би присъствието ти в Академията нямаше да е постоянно под въпрос.

— Е, знаете — проговори Кели, като се престори деликатно, че не забелязва колко много се вбеси Изи, — че влагането на креативна енергия във всяко нещо води до общ ментален прогрес. — Един рус кичур се изплъзна от шнолата и се спусна покрай лицето й.

— Така ли? — отговори баща му, симулирайки интерес.

Изи погледна с изненада Кели. Досега разговаряше свойски с баща му, шегуваха се като стари приятели и въпреки това тя му се противопостави, докато той правеше това, което най-много обича — унижаваше сина си. Да го защити по такъв начин беше твърде смело от нейна страна. И мило.

— Да — Кели остави вилицата си, с която вяло бодеше салатата с орехи и сирене „Рокфор“, — нека видим великите умове, откривателите, изобретателите. Не са ли стигнали те до успехите и проникновенията си, само защото умовете им функционират различно? — тя млъкна за миг и подръпна малката перлена обица на лявото си ухо. — Ето например Леонардо да Винчи е бил творческа личност, но в същото време и невероятен технически гений.

Г-н Уолш се възползва от паузата и си наля още една чаша вино, като напълни чашите на Изи и Кели наполовина. Изи взе своята нетърпеливо, без да е сигурен какво точно чувства в момента. Баща му отпи и се вгледа одобрително в Кели.

— Никога не съм разглеждал въпроса от тази страна, скъпа. Но предполагам, че имаш право.

— И освен това — меко продължи Кели, поднасяйки чашата с вино към устните си, — Изи е наистина добър в изкуството си. Той е… той е страшно талантлив.

Изи се наведе над чинията с преполовена порция „Терин филе де соле“. Странното усещане, което бе имал по-рано в стомаха си, сега се разпростря из цялото му тяло. Кели беше толкова сладка, докато го защитаваше! Тя застана на негова страна и се справи с баща му като жена на много повече години от нейните. Изведнъж му се стори, че последните месеци, в които го бе дразнила и тормозила, и се бе държала като кучка, са били само сън и в момента отново вижда пред себе си тази Кели, която помнеше в началото и в която се бе влюбил.

Това ли искаше той? Да изтрие последните няколко месеца? Което би означавало, че никога не е срещал Джени… и никога не е целувал нежното й лице. Не, не можеше да си го представи. Но после отново погледна към Кели, срещна топлите й лешникови очи, усмихнати към него срамежливо, и изгуби нишката на мисълта си.

OwlNet Email Inbox

То: Обитателите на „Дъмбъртън“

From: DeanMarymount@waverly.edu

Time: Петък, октомври 4, 21:30

Subject: Домашен арест

Скъпи обитатели на „Дъмбъртън“,

Моля отбележете, че домашният арест влиза в сила от този момент. Всички вие трябва да останете в общежитието, без право да го напускате, освен в случай на спешност, до понеделник сутрин, 7.00 часа.

Брет Месършмид отговаря за събирането на всички ваши есета на тема „Как да бъда отговорен бухал“. Моля, обръщайте се към нея с директен имейл, ако имате въпроси.

Домакинът на вашето общежитие, г-жа Пардий, ще отсъства този уикенд, тъй като трябва да участва в мероприятията по случай Годишната среща на Управителния съвет. Въпреки това отново искам да ви напомня, че всеки, който наруши домашния си арест, ще бъде изключен от Академията.

OwlNet Email Inbox

То: Обитателите на „Дъмбъртън“