Сесили Зигесар - Дръзката

— Така е — призна Тинсли. Беше облечена в черна рокля от копринен жоржет, разкопчана отпред достатъчно, че да разкрива необходимото. Кашмирен шал в цвят слонова кост беше професионално преметнат през раменете й. Тя тропна с върховете на високите си кожени обувки „Фенди“. — Но това не е оправдание да закъсняваш.

Кели пое дълбоко прохладния вечерен въздух и обви ръце около себе си. Изглеждаше забележително елегантна в тясната си права пола и блуза в цвят бордо, с изрязано деколте отпред и фино шалче около шията, с което тя не преставаше да си играе. Определено беше много нервна.

Тинсли въздъхна. Знаеше, че тази вечеря означава много за Кели. Не бяха го обсъждали, но според Тинсли Кели се надяваше, че с нея ще направи първата стъпка към връщането на Изи при себе си. И като никога Тинсли не знаеше какво да я посъветва. Изи сигурно беше наясно, че поканата към Кели за скъпа, интимна вечеря с баща му, усложнява собствената му ситуация. А и не беше казал на Джени? Какво му ставаше на това момче? Тинсли усети, че започва да го харесва дори повече… Тя сграбчи ръката на Кели, която тъкмо се канеше да загризе ноктите си.

— Изглеждаш съвършено, скъпа. Ще си съсипеш маникюра. — Тинсли я целуна бързо по бузата и стисна влажната й длан.

— Влизай вътре… Аз ще постоя тук само още няколко минути, за да се стегна — усмихна се неловко Кели. — Някак съм сигурна, че поне ти ще си прекараш страхотно.

Тинсли пристъпи във вестибюла на ресторанта и сканира залата, за да открие своите компаньони за вечеря. Както можеше да се очаква, в 20.05 часа, петък, Уикенда на Попечителите, мястото беше претъпкано. Сивокос сервитьор с фалшив френски акцент я попита дали търси някого и я поведе към масата й. Подът беше леко напукан и скърцаше при всяко движение, а стените бяха покрити с тъмночервен брокатен тапет, какъвто вероятно Мария Антоанета е имала в спалнята си. Целият първи етаж беше разделен на десетки малки сепарета, всяко от тях с интимна, уютна атмосфера. Мястото беше доста старомодно — позлатени огледала в баните, тежка миризма на люляк, пропита във въздуха — но Тинсли го харесваше.

— Воала, мадмоазел — каза сервитьорът, когато заведе Тинсли до малката кръгла маса, която беше заета от г-н Бюканън, декан Меримаунт, Брендън и Джулиън. Те станаха, за да я поздравят.

— Извинете ме, че закъснях — сервитьорът беше сложил стол за Тинсли между Джулиън и г-н Бюканън, и тя седна, опиянена от удоволствие, че толкова много мъжки очи са фиксирани върху нея. Г-н Бюканън изглеждаше точно така, както Тинсли си представяше, че Брендън би изглеждал след трийсетина години — хубав, мургав, стегнат; изиграл всеки ден по няколко тенис сета между престижните си бизнес срещи. Светлокафявата му коса беше започнала леко да оредява на темето, а на лявата си китка носеше платинен „Ролекс“. Беше облечен във фин светлосив костюм „Армани“, със синя копринена риза отдолу — без вратовръзка, най-горното копче разкопчано. Тинсли протегна ръка към него:

— Тинсли Кармайкъл. Приятно ми е да се запозная с вас, г-н Бюканън.

Той се ръкува с нея с увереността, която имаше всеки възрастен мъж, чиято жена е млада. Тинсли беше чула, че се запознал с втората си съпруга, още докато тя била в колежа.

— За нас е удоволствие, че се присъедини към нас тази вечер, Тинсли — изумруденозелените му очи проблеснаха в ъглите и на Тинсли й се стори, че долавя следи от флирт. — Винаги е много по-приятно, когато в компанията има красива жена.

Тя се усмихна. Разбира се, че е така.

— Благодаря ви! Беше много мило от страна на Брендън да ме покани.

Брендън се прокашля и я погледна озадачено, сякаш се опитваше да проумее какво изобщо, по дяволите, прави там тя, а после добави:

— Удоволствието е изцяло мое.

— Благодаря ти, наистина — Тинсли му се усмихна сладко-сладко, а бледорозовото блестящо червило й придаваше вид, по-невинен от всякога.

— Декан Меримаунт, и с вас ми е много приятно да се видим отново извън кампуса — тя грациозно подаде ръка на декана, който беше облечен, разбира се, в кафявото си сако „Уейвърли“ и с връзката на слънчогледи Ван Гог, с която беше сутринта на срещата на Дисциплинарната комисия. Хммм, в Академията тази вратовръзка беше едно, но навън, сред хората?! Лицето му леко се изчерви, докато се ръкуваха — сигурно си припомняше как Тинсли го беше сварила само по халат и с г-жа Пардий под ръка, на балкона на бостънския хотел преди по-малко от две седмици. Или пък си припомняше, че самата Тинсли тогава беше почти гола?