Сесили Зигесар - Дръзката

— Ако това ще бъде някакво успокоение за теб, аз най-вероятно ще бъда в стаята си и ще уча, докато ти се наслаждаваш на чашата си вино. Ето, че може да бъде и по-зле, както виждаш.

Изи я погледна продължително и плъзна химикала зад ухото си.

— Права си — прехапа устни той, с все още нервен вид.

Горкият Изи! Искаше й се да може да отиде с него — сигурно щеше да се чувства много по-спокоен, ако имаше опора до себе си. Но Джени се въздържа да му го предложи; може пък това да е нещо лично; нещо, с което Изи иска да се справи сам и без отлагане. Като ходенето на зъболекар.

— Май трябва вече да влизаме — Джени погледна към вратата и неохотно се изправи на крака. Изи бавно я последва, но преди да вземе чантата си, хвана ръката на Джени и се наведе, за да я целуне по челото. Тя затвори очи, за да се наслади на момента и на устните на Изи върху кожата си. Само ако можеше да спре времето и да изживява този миг пак и пак, завинаги! Или даже по-добре, ако имаше как да отвлече Изи и да го държи заключен при себе си целия уикенд… нима отговорният бухал не би взел в ръце собственото си щастие?

OwlNet Email Inbox

Date: Петък, октомври 4,13:18

Subject: АААААА!!!

Джеремая,

Трябва да ти съобщя най-лошите, най-потресаващите и най-разтърсващо нечестните новини на Земята — заради снощното бирено парти на мегакучката Тинсли Кармайкъл (колко тъпа трябва да е?), цялото общежитие е прецакано и всички сме наказани с домашен арест този уикенд. Натоварена съм със задачата да събера есета от момичетата в „Дъмбъртън“, посветени на въпроса как да бъдем по-отговорни бухали. Майната им. Почти съм на път да напусна Дисциплинарната комисия заради това.

Толкова много, ужасно много съжалявам, че ще пропусна мача ти — знаеш колко си секси за мен, когато съсипваш отбора на противника. Съкрушена съм, че ще пропусна и вечерята със семейството ти, и нямам търпение да празнуваме след няколко дни. Сами.

Ще успеем ли да си откраднем малко време скоро?

Обичам те,

OwlNet instant Message inbox

ХийтФеро: СПЕШНО!

ТинслиКармайкъл: Говори, ХФ. Не ми губи времето.

ХийтФеро: Мяу! Котенце, имам нужда от помощта ти, за да взема кегчетата от стаята на онова девойче тази нощ.

ТинслиКармайкъл: Помощта ми?

ХийтФеро: Бюканън, татенцето му и МакКафърти ще вечерят с декана тази вечер в 20.00 — една чудна възможност за нас да си приберем стоката.

ХийтФеро: Считай го като компенсация за кегчето, което вие, дами, излочихте.

ХийтФеро: ЕХОООО??????

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Би, чувам, че ти и Джулиън ще вечеряте с декана тази вечер?

БрендънБюканън: Мда. Но какво общо има това с теб?

ТинслиКармайкъл: Просто исках да те уведомя, че имам желание да се присъединя, за да добавя малко Х-хромозоми към групичката ви.

БрендънБюканън: О, благодаря, но няма нужда. Сигурен съм, че У-хромозомите ни ще си прекарат добре и без теб.

ТинслиКармайкъл: Един разговор никога не губи, ако в него се включи и красива жена. Не се безпокой, няма нужда да ме каниш два пъти. Ще бъда там в осем.

БрендънБюканън: Все едно…

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Сори, ХФ. Няма да съм наоколо за вечеря, така че, предполагам, няма как да вземеш кегчетата…

ХийтФеро: Само не започвай да ме дразниш…

ХийтФеро: Майтапиш се, нали?

ХийтФеро: Върни се веднага!!!

„Малкия петел“, изисканият и уединен ресторант — единствен в центъра на Ринклиф — беше разположен в непретенциозна двуетажна селска къща близо до края на главната улица. Къща, в която навремето вероятно е живяла нечия баба. И тъй като останалите кулинарни опции в града включваха няколко пицарии, един павилион за сандвичи с имена на починали рок звезди, индийски ресторант с размера на килер и един „Събуей“, „Малкия петел“ се явяваше естествен избор на всички родители при техните визити в Академията. Учениците от „Уейвърли“ едва ли биха дошли тук по своя воля, но присъствието на родители в града винаги криеше такава заплаха.

— Престани да се държиш невротично! — Тинсли сръчка Кели, докато двете се приближаваха към стълбите на ресторанта. През ефирните завеси на прозорците се виждаха сенките на добре облечени жени и на мъже в тъмни костюми, осветени от свещите на масите пред себе си. — В крайна сметка не ти ще вечеряш с декана!

— В крайна сметка не ти ще вечеряш с бившето си гадже и с баща му! — контрира я Кели и се поспря на долното стъпало, за да нагласи двете шноли от черупка на костенурка, които придържаха косата й отстрани, макар че шнолите всъщност нямаха нужда от нагласяне.