Сесили Зигесар - Дръзката

— Това е страшно нечестно! — извика силно Брет, въпреки че гласът й се изгуби във всеобщите възклицания и оплаквания на още две дузини момичета.

Меримаунт отново властно се прокашля и тропна с кокалчетата на пръстите си върху масата. Нима ги чака и още?

— Знам, че някои от вас не са присъствали на това кег парти и съм сигурен, че за тях това ще е несправедливо наказание — надигна се всеобщ шепот на съгласие и Меримаунт бързо продължи, — само че … Да сте наясно, че в общежитието се извършва нарушение и да не подадете сигнал е равносилно на самото нарушение от административни гледна точка. — Той погледна директно към Брет при тези си думи и лицето й се изчерви от гняв. Да не изклюкариш, че съквартирантките ти имат кег с бира е равно на това, да вкараш алкохол в общежитието и да се натряскаш? Сигурно се шегува!

Г-ца Роуз заговори за първи път и тънкият й глас прозвуча неочаквано респектиращо:

— Комисията реши, че в добавка към домашния арест, момичетата от „Дъмбъртън“ ще трябва да представят до понеделник писмено есе на тема: „Как да бъда отговорен бухал“. Райън Рейнълдс, който по време на цялата реч на декана се блещеше очаровано срещу г-ца Роуз, сега започна да полага неистови усилия да прикрие усмивката си, очевидно развеселен от ситуацията. Той срещна погледа на Брет през вазата с огромни карамфили, поставена по средата на масата, и й намигна. Правеше й се на интересен на всяка среща на Дисциплинарната комисия, а сега сигурно беше крайно възбуден от факта, че тя, префектът на класа, неочаквано се е оказала между обвиняемите.

Но Брет беше прекалено заета с гнева си в момента, за да обръща внимание на Райън. Всичко това беше лудост. Не само проваляха уикенда й, но я караха да седне и да пише идиотщини за това, какво било да си отговорен бухал?! Майната им.

— Не желая подобно нещо да се случва отново — Меримаунт се изправи. Изглеждаше по-отвратен от всеки друг път, в който го бе виждала Брет. Като че ли не можеше да понесе да ги гледа нито минута повече. Изведнъж Брет се почувства засрамена. Деканът беше глупак, много ясно, но тя държеше той да има високо мнение за нея. А сега я смяташе за същата като останалите, без да е направила абсолютно нищо! — Свободни сте и можете да се върнете в час.

Отговорен бухал? Отговорният бухал казва на всички истината за Тинсли Кармайкъл.

OwlNet Instant Message Inbox

КелиВърнън: Оххх. Това е кофти.

Тинсли Кармайкъл: Ей, я не се депресирай. ХФ докара шест кега… а те намериха само един на покрива.

КелиВърнън: Нееее, не е истина. Къде са скрити другите?

ТинслиКармайкъл: Под леглото на депресарката от съседната стая… обзалагам се, че ще ни дойдат добре идния уикенд.

КелиВърнън: Да бе, нямаме ли вече достатъчно проблеми?

ТинслиКармайкъл: Отговорният бухал не позволява такава възможност да се пропилее!

Петък беше потискащо студен и сив ден, като че ли Меримаунт беше заповядал и на времето да накаже момичетата от „Дъмбъртън“. Все едно да си заключен в общежитието не е достатъчно наказание. Или достатъчно нечестно.

— Меримаунт е гадняр — измърмори Алисън Куентин, докато с Джени вървяха към арт студиото, след току-що приключилия обяд. Второто хранене от общо три, които им остават като свободни жени, помисли си Джени. Уикендът вече се усещаше, надвиснал над тях като неизбежна смъртна присъда. Да, наистина, това беше само един уикенд, но все пак… Джени се беше надявала да прекара повече време с Изи и по-малко — в стаята си. А сега се очертаваше точно обратното. Налагаше се да остане с Кели повече от четирийсет и осем часа в ограничено пространство. Това вече щеше да е истински купон, няма спор.

— Нелепо е да се санкционират по този начин всички наред! — продължи Алисън. — Подобни действия не са ли запазена марка на диктаторите?

Джени се въздържа от саркастичен коментар. Алисън, все още официален член на „Кафе Съсайъти“ и специален гост на всички организирани от Тинсли мероприятия, определено се беше почерпила с няколко бири на покрива, докато Джени и Брет дори не бяха припарвали на купона. Но така или иначе, да накажеш всички, само защото шепа директори ще идва в града, беше действително ужасяващо престъпление.

— Как изобщо се озоваха кеговете там?

— Нямам идея — Алисън спря, за да махне едно жълто дъбово листо от петата на червените си кожени мокасини, — но чух, че Хийт Феро планира някакво голямо парти и за този уикенд.