Сесили Зигесар - Дръзката

— Не бъди сноб, скъпа — Тинсли потупа Кели по бузата, а виолетовите й очи проблеснаха от възбуда. Можеше пък да стане интересно. — Има предостатъчно бира за всички.

— О, както и да е… — завъртя очи Кели.

Чувствайки се непредсказуема и възвишена (дума от тестовете, с която Тинсли никога не би допуснала, че може да опише себе си), тя отвори скърцащата метална врата. Няколко момичета не проявяваха интерес към купона им, но пък други чакаха с огромно нетърпение и надежда в сърцата. Е, защо да не бъде щедра и да не им направи малък подарък?

— Ехей, момичета — очите на Тинсли познавачески обходиха смътно познатите физиономии, които вероятно бе срещала в часовете, в кафенето или дори в банята, докато са мили зъбите си в съседство. Момичета, чиито имена не знаеше, но и не беше особено мотивирана да узнава. Разпозна Ивон, задръстената музикантка от класа й по италиански. Със слабото си тяло като на птичка и с дългата си руса коса, това девойче би могло и да изглежда добре, стига да не носеше така ужасяващо отблъскващи дрехи. Възвишена. Тинсли симулира с усилие усмивка върху червените си блестящи устни.

— Защо не се присъедините към нас? Нощта е толкова приятна.

— Наистина ли? — почти изписука Ивон. — Можем ли? Нямаш нищо против?

„За бога“, помисли си Тинсли. „Трябваше ли да се моли така?“

— Разбира се — процеди през зъби тя. — Заповядайте. Поканете и другите — ще си спретнем нещо като тийм билдинг на общежитието.

Веднага след това Тинсли се сети, че Кели беше споменала нещо за Брет, Джени и маникюр-партито им — ритуал, който те трите имаха преди, в по-добрите времена. Времена, в които все още разговаряха помежду си. Проклета да е, ако позволи тези две предателки да стъпят тук, на този купон, независимо, че цялото общежитие беше поканено.

— Аз ще кажа на момичетата от третия етаж — добави Тинсли.

Ивон и още няколко от смотаните й приятелки се затичаха надолу по стълбите, нетърпеливи да разпространят новината на другите задръстенячки в „Дъмбъртън“. Тинсли се усмихна вътрешно, докато вървеше към фоайето на третия етаж, целенасочено подминавайки стая 303. Не успя да устои на порива си обаче и поспря за секунда пред вратата, за да чуе дали вътре не говорят за нея. Стаята беше притихнала, с изключение на слаб далечен шум от сешоар. Какво разочарование.

Час по-късно, приблизително двайсет и пет момичета се бяха събрали на покрива и развълнувано разговаряха помежду си, изтегнати върху шезлонгите. Колкото повече пиеха, толкова по-тиха им се струваше музиката, така че копчето за усилване на звука на „Айпод“-а бавно и уверено се местеше напред. Всички те обаче бяха прекалено щастливи и заети да унищожават съдържанието на бирения кег, както и да танцуват около шахтата на централния климатик, за да обръщат внимание на това. Звездите бяха изгрели, а Тинсли ги съзерцаваше, легнала до Кели върху един от тапицираните лаундж столове.

— Трябва да признаеш, че това беше добра идея — гласът на Тинсли звучеше замечтано; тъкмо си мислеше, че партито би било още по-интересно, ако наоколо се навъртаха и момчета. И по-конкретно: високи, сексапилни момчета с тъмноруси коси, дълги до брадичката. Перверзна усмивка плъзна по устните й, докато си представяше Джулиън. Кели понечи да й отговори с нещо саркастично, но така и не стана ясно с какво, защото в този миг отдолу, някъде около главния вход на „Дъмбъртън“, долетя внезапен вик:

— Стой! Кой е там горе?

Момичетата спряха да танцуват, смразени от ужас.

— Никой да не мърда! Качваме се!

В същата тази секунда, все едно беше избухнал пожар или бяха обявили разпродажба в „Нойман Маркус“, момичетата отвориха вратата и се втурнаха панически надолу по стълбите, отчаяни в стремежа си да се върнат по стаите, преди декана или г-жа Пардий, или който и да е, по дяволите, друг, да успее да ги види. Тинсли, с почти ликуващ вид, грабна „Айпод“-а си и се присъедини към тълпата, устремена към задните стълби. Зад себе си остави единствено полупразния кег, тъй като не остана време да го скрие.

OwlNet Instant Message Inbox

ЕмилиДженкинс: Наистина ли беше декан Меримаунт? Прецакани ли сме?

СелинКолиста: Тотално.

ЕмилиДженкинс: Първото ми парти на клуба и Тинсли покани всички останали скапанячки? Ехо?

СелинКолиста: Ехо… Три часа по-рано и ти беше сред скапанячките!

ЕмилиДженкинс: Не ми напомняй.

OwlNet Instant Message Inbox

ИвонСтидър: Просто да кажа, че Меримаунт и Пардий чукаха на всички стаи на първия етаж. Питаха защо ти и Брет не сте в стаята си и аз казах, че сте горе при Кели. ОК?