Сесили Зигесар - Дръзката

И все пак, докато заемаше мястото си на задните редове в учебната зала, Изи усети, че стомахът му започва да се свива, но го отдаде на предстоящия тест по история, на който ей сега щеше да се издъни.

Owl Net Email Inbox

From: TinsleyCarmichael @ waverly.edu

To: CallieVernon@waverly.edu;

BennyCunningham @ waverly.edu;

VerenaArneval @ waverly.edu;

CelineColista@waverly.edu;

SageFrancis@waverly.edu;

AlisonQuentin@waverly.edu

Date: Четвъртък, октомври 3,17:55

Subject: Пригответе си обувките за парти!

Уважаеми дами,

Вследствие щастливо стечение на обстоятелствата, нещо много специално кацна в скута ни. Или по-точно казано, на покрива ни, ето защо трябва непременно да се възползваме от невероятния си късмет!

Алкохолно парти, „Дъмбъртън“, 20.00 часа. Шшшт… Пардий си е поканила приятелки на гости тази вечер — видяхме ги с няколко бутилки много евтино червено вино — така че знаете какво означава това. Мисля, че спокойно можем да я обявим за отсъстваща.

Моля, предайте на Емили Дженкинс, че присъствието й е желателно — смятам, че е време да приемем нов член в тайното ни общество „Кафе Съсайъти“ ххх,

— „Крейзи Дейзи“ или „Малибу“? — попита Брет, докато държеше две ярки на цвят шишенца с лак за нокти пред Джени, за да може тя да си избере. Двете момичета бяха седнали на пода на „Дъмбъртън“ 303, облегнати на леглото, което доскоро принадлежеше на Тинсли Кармайкъл. Походното легло на Джени се върна във влажния склад и тя се настани на старото легло на Брет — идеята да спи там, където доскоро Тинсли бе спала, й причиняваше дискомфорт. Около себе си бяха разпръснали всичко необходимо за домашен маникюр — купички с топла сапунена вода, в която да омекотяват кожичките на ноктите си; стик за маникюр от портокалово дърво; мек лосион за ръце; купчина памучни тампончета; шишенца с прозрачна основа за нокти; лакочистител. Все едно се намираха в истински професионален салон или поне в най-близкото до професионален салон, което можеше да се намери в „Уейвърли“.

По-рано през деня Брет беше предложила маникюрен следобед и Джени посрещна идеята с възторг. Звучеше й като нещо, което Брет, Тинсли и Кели са имали навик да правят постоянно и затова сега изпита задоволство, че Брет я чувства достатъчно близка и й позволява да ги замести. Но Джени допускаше, че техните следобеди за маникюр далеч не са били обвити в настоящата ведра атмосфера на неподправена искреност. От всичко, което беше разбрала досега за взаимоотношенията им, можеше да предположи, че между тях винаги е тлеело скрито напрежение; били са в невидима конкуренция. Долавяше отчаяния стремеж и на трите да се докажат като колкото е възможно по-готини и по-изтънчени една от друга. Джени лесно би си представила как дори Брет се поддава на стремежа си да надскочи Тинсли и Кели.

— Хм, „Малибу“ е прекалено крещящ за мен — сбърчи недоволно нос Джени към блестящото синьо шишенце, — не мисля, че мога да се възприема със сини нокти.

В момента пръстите на краката й, с един от онези ужасно неудобни разделители за пръсти, бяха боядисани в яркочервено. Ванеса Ейбръмс, гаджето на брат й Дан от колежа, която сега обитаваше старата стая на Джени в жилището на баща й на Уест Енд Авеню, беше точно от този тип момичета, които биха изглеждали добре с тъмносини нокти. Даже нещо повече — те биха били едно напълно естествено допълнение към обръснатата й глава и черните й дрехи. Ако на Ванеса изобщо й пукаше за маникюр и педикюр, разбира се.

— Предполагах, че от артистичните натури се очаква да бъдат дръзки — закачливо каза Брет и притисна малкото шишенце в дланта на Джени, като внимаваше да не развали прясно нанесената върху ноктите й прозрачна основа. Джени го взе и щателно го проучи. Понякога беше ужасяващо консервативна. Защо пък да не опита нещо ново?

— Мислиш ли, че свети в тъмното?

— Не знам. Трябва да останеш насаме с Изи, за да провериш.

Брет вече беше лакирала ноктите на краката си в синьо и сега щастливо ги развяваше.

— Утре ще излизаме на вечеря — призна Джени, притисна малката четчица към нокътя на палеца си и критично загледа как лакът се разлива по него. Не много фрапиращ като цвят и по-скоро с боровинков блясък, така че не беше зле. — Ще бъде хубаво, знам. Имам чувство, че не сме се виждали достатъчно напоследък с него.

— И колко точно е „достатъчно“? — поинтересува се Брет и отметна кичур от дългата си буйно червена коса, паднал върху лицето й, като се опитваше да не използва ръцете си. В същия момент вратата се отвори и в стаята влезе Кели, облечена в зашеметяваща светлосиня рокля „Майкъл Корс“ и бежови сандали „Джими Чу“, които сигурно още не бяха успели да се явят на страниците на „Вог“. Джени и Брет се спогледаха сконфузено, но Кели явно бе решила да се преструва, че не е чула произнесеното само преди секунда име на бившето си гадже. Всъщност, колкото и шокиращо да беше за Джени, Кели като че ли я удостои с поглед! Не точно топъл и дружелюбен поглед, но не и напълно пренебрежителен, тип Ти-не-съществуваш, с какъвто я гледаше през последните няколко седмици, откак се разбра за връзката между Джени и Изи. Дали не се беше поуспокоила вече?