Сесили Зигесар - Дръзката

— Джей Ел слуша — прогърмя гласът на баща му, чийто кентъкски акцент беше по-осезаем от този на Изи.

Изи издиша кълбо дим и се загледа в плавния му полет към дърветата.

— Татко, здрасти.

— Хм, струва ми се, че пушиш — отбеляза баща му, прескачайки традиционните формалности като „Как си? Добро утро! Радвам се да те чуя, сине!“.

— И аз се радвам да те чуя — Изи хвърли цигарата си на земята. Г-н Уолш въздъхна.

— Надявам се, че не ми се обаждаш, за да се оттеглиш от уговорката за вечеря в петък?

Да се оттеглиш от уговорката? Никога не си вземайте адвокат за баща.

— Не, вечерята е окей — Изи се излегна върху близката дървена маса за пикник. Топлото слънце я беше изсушило след вчерашните дъждове, но все пак усещаше леката влага през дънките и якето си. Определено беше по-лесно да говориш с Дж.Л., докато лежиш. — Но искам да ти кажа, че вече не съм с Кели. Виждам се с…

— Шегуваш ли се? — гласът на баща му винаги остро се покачваше с една октава, когато беше обезпокоен. Изи почувства как тялото му се стяга и мозъкът му изпраща думи на извинение към устните му, преди да успее да ги спре. За щастие, баща му даваше някакви нареждания междувременно и Изи осъзна, че той говори по-скоро със секретарката си, отколкото слуша него.

— Е, ами тогава може просто да дойде като мой гост, нали така? — продължи баща му с вече овладян глас. Изи чуваше как пише нещо върху прословутите си жълти адвокатски листи. — Аз харесвам Кели. Бих се радвал да я видя.

— Татко…

— Ще се срещна с вас точно в осем. Нещо друго?

Нещо друго?! Изи нямаше желание да се въвлича в детайлна дискусия по въпроса, тъй като знаеше, че колкото повече протестира, толкова повече баща му ще настоява. По-добре просто да остави нещата така. А впоследствие Джей Ел можеше да недоволства заради отсъствието на Кели, колкото си иска, докато поглъща порцията си.

— Няма друго. Ще се видим тогава — Изи затвори телефона и го върна в джоба на широките си дънки „Ливайс“. Намести се пак върху масата и затвори очи, поемайки дълбоки глътки свеж есенен въздух и преживявайки собствената си нещастна съдба.

— Дрямката преди тест помага ли на паметта? — женски глас неочаквано изтръгна Изи от дълбоките му размишления. Той се изправи на лакът и примижа. Кели беше застанала до масата, облечена в бял пуловер върху синя рокля с къси ръкави и у-образно деколте, което със сигурност би изглеждало евтино върху някое друго момиче, но върху Кели и нейните почти изчезнали от недояждане гърди стоеше много добре. Беше се покачила върху обичайните си скъпо изглеждащи и заострени обувки с ток, а новата й прическа я правеше някак по-свежа и младолика, отколкото Изи беше свикнал да я вижда преди. Той примигна. За какво беше дошла — за да го тормози? Бяха заедно в класа по история, но в него имаше и още много други ученици. Кели винаги сядаше напред с останалите момичета, които искаха директен изглед към г-н Уайлд, който беше Популярния готин учител, преди мазния Далтън да го измести. Изи предпочиташе да се вмъква малко по-късно и да изчезва след втория час, особено сега, когато се стараеше да отбягва Кели. Раздялата им беше се превърнала в кошмар и дори седмици по-късно той не можеше да контролира желанието си да не я среща по никакъв повод — не толкова заради себе си, колкото заради нея самата. „Уейвърли“ беше малко място, прочуто с невъзможността да отбягваш разни хора, но въпреки това Изи полагаше усилия да осигури на Кели пространството, от което тя се нуждае. Може би така щеше да преодолее гнева си и да не го мрази чак толкова. Или пък щеше да спре да мрази така силно Джени, която беше последният човек на този свят, когото да мразиш. Кели ставаше страховита, когато се ядоса. Веднъж Изи беше пропуснал да отбележи датата, на която се навършваха шест месеца от началото на връзката им, и Кели беше взела книгата му и беше откъснала всяка пета страница от нея… Но ето я сега — застанала пред него… усмихната ?

Изи седна и спусна краката си под масата.

— Не. Мисля, че съм прекалено безнадежден случай.

— Ако искаше да впечатлиш г-н Уайлд толкова силно, колкото искам и аз, щеше да си подготвен за теста, предполагам. — Кели премяташе скъпата си на вид чанта в меден цвят от едната ръка в другата.

— Всички вие не научихте ли вече урока си за последиците от свалки с наперени недорасли даскалчета? — завъртя очи Изи.

— Г-н Уайлд е женен . И има две малки дъщери — отбеляза Кели. — Освен това, той е стар .