Сесили Зигесар - Дръзката

— Охо, Кей — каза Брет, докато гледаше как Кели ги заобикаля и се насочва към гардероба си, — роклята и обувките са страшни! Нови ли са?

Кели отвори вратите на гардероба и застина в дълбок умисъл отпред, сякаш не бе чула въпроса на Брет.

— Какво, какво? — отвърна тя няколко мига по-късно, съблече роклята си с едно движение и после я захвърли безцеремонно върху рафтовете, които доскоро принадлежаха на Тинсли и които Кели превзе в секундата, в която нещата на приятелката й се преместиха на долния етаж. — Ъъъъ… о, да, да. Нови са.

Брет и Джени отново се спогледаха. Кафявите очи на Джени се разшириха от почуда и тя прошепна безгласно към Брет: „Всичко е ново!“. Брет кимна загрижено. Очевидно Кели вече беше известна с импулса си да харчи, когато е нещастна. Миналата година, след като я скъсаха на финалния изпит по химия, надхвърли лимита на платинената си кредитна карта „Виза“ в онлайн магазина „Сакс“, въпреки че този лимит практически беше невъзможен за надхвърляне. Джени забеляза, че очите на Брет пробягаха крадешком по издигнатите на купчини кутии за обувки. Достатъчни на брой, за да се построи цяло село от картон. Ако комунистическо-анархистичният баща на Джени видеше това, щеше да поклати глава и да каже нещо саркастично за разточителната консумация на съвременното общество. Въпреки всичко, Джени тайно си мислеше, че е много екзотично да третираш депресията си по такъв екстравагантен начин. Тя се облегна на леглото и се загледа в Кели, която се обличаше пред гардероба си — беше отслабнала повече отвсякога. Явно не й се налагаше да се безпокои от затлъстяване в състояния на депресия. Кели извади една ефирна светлолилава рокля с все още окачен на ципа етикет.

— Ще ме закопчаеш ли, Би? — попита тя разсеяно и погледна над голото си рамо, а ягодово-русите кичури се плъзнаха гладко по шията й. Невероятно, но докато Брет закопчаваше ципа на роклята й, Кели отправи към Джени някакво подобие на бледа усмивка.

— Чакай, все още си с етикетите — Брет се наведе и взе нокторезачката, която лежеше в краката на Джени. — Готина рокля. Къде отиваш?

Тънките сребърни нишки проблеснаха на светлината, когато Кели се завъртя.

— О — тя се огледа в голямото огледало до претъпкания си гардероб. Сбърчи нос уж виновно, но стана ясно, че определено не изпитва вина. — Съжалявам. Сбирката е само за членовете на тайното общество.

Точно така, помисли си Брет и нежността й към Кели внезапно се изпари. Щом ролята на подгласничка на Тинсли толкова й допадаше — моля, нека продължи. Само че ще се наложи да закопчава сама проклетите си дизайнерски рокли. Брет седна отново на пода до Джени, като се опитваше да не показва раздразнението си. Прозя се.

— Приятно прекарване — каза тя с възможно най-безразличен тон, все едно обсъждаха часа по латински, а не предстоящ купон.

Един момент… Стъпки по покрива ли се чуват??

— Бих ви поканила — вметна Кели и взе чифт дълги обици от бяло злато от сатенената си кутия за бижута, а гласът й вибрираше от изкуствено дружелюбие, което дори най-асоциалният и глух първобитен човек би разпознал, — но… — гласът й заглъхна.

— О, много мило от твоя страна — Брет отвори шишенцето „Крейзи Дейзи“ и си пое дълбоко въздух. Не би позволила на Кели да я ядоса и едновременно с това да развали маникюра й. Джени се правеше на тотално погълната от полагането на лак върху ноктите на краката си, но на Брет й се стори, че едва удържа смеха си. — Ние и без това сме малко заети.

Кели не вдигна поглед, защото тъкмо си слагаше виолетова очна линия „Диор“, но каза:

— Да, разбира се. Маникюр. Давайте смело — тя примигна в огледалото, а после шумно върна капачката на очната линия на мястото й.

Зелените очи на Брет се присвиха, но игривата нотка в гласа й не изчезна, дори когато капка прасковен лак падна върху голото й коляно.

— Да… признавам, че не е като да танцуваш в скута на Хийт Феро или нещо също толкова забавно и изтънчено — добави тя делово, с открит намек за последното парти на „Кафе Съсайъти“, — но поне ще имам красиви нокти сутринта.

— Добре, забавлявайте се — Кели отвори вратата и отвън нахлу денс музика, — до после! — Гласът й затрептя от престорен ентусиазъм, след което тръшна вратата зад себе си.

— Този път мина добре — изкиска се Джени, — искам да кажа, че Кели поне ме погледна .

— Не знам… — Брет изведнъж се почувства нервна, — просто се надявам, че тя най-сетне ще спре да се прави на някой, който не е, нали разбираш?