Сесили Зигесар - Дръзката

Кели все повече подражаваше на Тинсли и се държеше като нея, а мисълта за две Тинслита в кампуса беше наистина ужасяваща.

Owl Net Instant Message Inbox

ИвонСтидър: Ей, какво става на покрива? Предстои ми голям концерт. Не мога да чуя саксофона си!

КараУолен: Тинсли и така нататък. Бира или нещо подобно.

ИвонСтидър: Бира на покрива? Яко! Там съм!

КараУолен: Успех. Но е само за специални кучки.

ИвонСтидър: Как така, нали и ние живеем тук все пак!

КараУолен: Нима?

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Качвай се на покрива незабавно, ти, късметлийска кучко.

ЕмилиДженкинс: Кога? Какво да си облека? „Марк Джейкъбс“ става ли?

СейджФрансис: Каквото и да е. Само не забравяй да целуваш задника на Тинсли.

ЕмилиДженкинс: Момчета ще има ли?

СейджФрансис: Хм, не. И Паркър Дюбоа не. Но както и да е, той и без това не си пада особено по теб.

ЕмилиДженкинс: Все тая. Идвам!!!!!!!!!!!

Вечерта беше топла и веднага след като слънцето се потопи зад хоризонта, партито на покрива започна да набира скорост. Тинсли бе наглеждала кега с бира на покрива цял ден, като се уверяваше, че е добре скрит в сенките и подменяше стопения лед в охладителя. Сега, докато стоеше под откритото небе в златистите си металически ботуши „Джузепе Заноти“, копринена пола в млечен цвят с ръчно тъкана дантела по края и обикновена бяла тениска, а лек ветрец диплеше коприната около бедрата й, тя се чувстваше спокойна и омиротворена. Или в превод — отегчена. Покривът на „Дъмбъртън“ — забранена за учениците територия — се оказа неочаквано скучен. Тухлените стени правеха момичетата невидими за всичко друго наоколо, освен за върховете на няколко дървета, чиито ярко оцветени листа изглеждаха великолепно, докато изчезваха в настъпващия мрак. Великолепно и скучно.

Тинсли се облегна на пластмасовия си шезлонг — един от шестте, които Сейдж и Селин бяха откраднали от склада в мазето — и отпи глътка студена бира. Всички момичета от тайния клуб „Кафе Съсайъти“ бяха тук. Тинсли почти бе забравила, че едно време дребната Джени Хъмфри и кучката Брет също бяха част от клуба. Почти. Дразнеше я, че изключването на Брет от обществото им не й се отрази по никакъв начин. Беше очаквала, че след като вестта за обявената вражда между тях двете се разнесе, бившата й приятелка ще бъде игнорирана от всички в „Уейвърли“. Само че нищо подобно не се случи. Брет като че ли си прекарваше чудесно. Виждаше се с останалите момичета, когато не бяха заедно с Тинсли, и изобщо, все едно не бе попаднала в черния й списък. Тя не спираше да се надява, че някой ден Брет ще се хвърли на земята, ще целуне върховете на ботушите й и ще я умолява да започнат отначало. Но Брет изглеждаше някак… над тези неща. Може би защото отново беше влюбена в Джеремая. Естествено, че гаджето на звездата-куотърбек ще е популярно — поне докато са заедно.

Металната врата на покрива издрънча и се отвори, прекъсвайки рязко мислите на Тинсли. Кели се появи, облечена в една от невероятните си нови рокли.

— Туземците долу не мирясват — каза тя на Тинсли, докато деликатно прескачаше парчета сгур под краката си. — Всички се натискат за партито. Е, без Джени и Брет — поправи се с горчивина Кели, а устните й се нацупиха в красива розова муцунка, — те са в стаята ми и си правят маникюр.

Тинсли нагласи полата около талията си и вдиша дълбоко. Проучи детайлно пейзажа около себе си — Алисън Куентин и Верена Амивъл танцуваха под звуците на музиката от „Айпод“-а й. Бени Кънингам и Селин Колиста клечаха пред кега с бира и се опитваха да изобретят нова игра с надпиване — някоя, която да не е играна вече десет хиляди пъти. Сейдж Франсис си говореше с Емили Дженкинс, най-прясното попълнение на „Кафе Съсайъти“ — нещо, за което Тинсли съжали в секундата, в която Емили цъфна на покрива, облечена като за евтин абитуриентски бал през 1991-ва. Тинсли въздъхна тежко. Не й се искаше да го признае, но партито беше… тъпо. А тя беше отегчена. Отегчена. Отегчена. Отегчена.

— Е, добре, добре — изправи се Тинсли, — добре тогава. Нека ги поканим, щом толкова искат.

— Ти сериозно ли? — Кели зяпна от почуда.

— И защо не, по дяволите? — Тинсли остави бирата и безгрижно се отправи към вратата.

— Защото… Ами, представи си само: Ивон, мухлата от британската музикална група, и онова момиче с щръкналата коса, дето има плакат на Джуъл на стената, и… разни такива…