Сесили Зигесар - Дръзката

На трийсет и пет или нещо такова…

Изи се разсмя, без да иска — нещо, което му дойде добре след изнервящия разговор с баща му. Колко хубаво, че вижда Кели в добро настроение, различно от обичайното. Беше свикнал тя или да му държи сметка, че флиртува с друго момиче, или че играе на „Ексбокс“ с момчетата, вместо да е с нея, или пък да слуша брътвежите й за най-новите покупки от „Барнис“. Но сега бе станала някак… по-мека, държеше се по-зряло. Може би щяха да успеят да останат приятели, в крайна сметка? Наистина е тъпо да си прекарал толкова време с някого и после изведнъж да не си проронвате дори дума. Беше му приятно отново да си говори с нея.

— На трийсет и пет човек не е стар — Изи прокара ръка през лицето си, — пробвай с четирийсет и осем. Тогава мъжете са стари. И твърдоглави.

— Ъ? — Кели доби озадачено изражение. — Да не би случайно да си говорил с баща си наскоро?

— О, да. Очарователен, както винаги. — Непокорна къдрица падна пред очите на Изи и той я отметна отривисто. — Ще бъде в града този уикенд, заради срещата на Управителния съвет. И той… ъмм… те покани на вечеря с нас в петък — изплъзна се бързо от устата му, неочаквано дори за самия него.

— Покани мен?! — Кели звучеше изненадано, но доволно. — Не мога да повярвам, че даже си спомня името ми!

— Ами, явно си му направила силно впечатление. Сигурно му е подействал южняшкия ти чар.

Кели наистина можеше да бъде магнетична, ако поиска. Когато миналата пролет родителите му се запознаха с нея, бяха напълно завладени от мекия й джорджийски акцент, от увереното й поведение, от дългата руса коса с червеникави кичури, и от способността й блестящо да води разговор, вметвайки най-подходящите думи дори в неловки ситуации. Изи знаеше, че тя е свикнала на това от малка — всички ужасяващо сухарски политически вечери, балове и социални събития на майка й, губернатора, бяха дали добър тренинг на Кели в общуването. Изи беше убеден, че докато родителите му припадаха по Кели, са били обзети от въжделения за голяма, пищна сватба с изискани облекла в губернаторското имение. Да, благодаря, друг път.

— Искаш ли… — Кели понечи да попита нещо, но спря и прехапа ярко розовата си долна устна — имам предвид, ако с това ще направя нещата по-лесни за теб, с удоволствие бих дошла. — Лешниковите й очи излъчваха искреност, без помен от задни мисли. — Стига да нямаш нищо против, разбира се…

Това беше наистина… мило. За секунда Изи си представи как би протекла вечерята с баща му насаме — безкрайни въпроси за всеки един предмет, който изучава в училище; дебати върху оценките, които е получил; подробен разпит за подготовката му за тестовете; обсъждане на плановете му за колеж, кариера, за Бъдещето. А после си представи и Кели там, при тях — успяла да очарова баща му, както винаги, го разпитва как е кантората, разказва му смешни анекдоти за политическата кампания на майка си и може би дори съумява да го разсмее и да го накара да се държи като човешко същество. Да, беше очевидно, че не разполага с особен избор.

— Ами, хм, щом си съгласна… това би било… ъъъ… наистина чудесно.

— Супер — усмихна се Кели. — Ще се радвам да видя стария Джей Ел отново. — Тя хвърли поглед към часовника, инкрустиран със сребро и диаманти, който висеше хлабаво около тънката й китка, и кимна към „Фармсуърт Хол“ — сградата, която се мержелееше зад тях като призрак. — Май трябва вече да сме там. Скоро ще раздадат тестовете.

Изи изстена и се изправи. Тестът. Той грабна зеленикавия си войнишкия сак и го плъзна през рамо.

— Чудно, нямам търпение за един тест.

— И още нещо, Изи… Не се безпокой, няма да кажа на Джени. — Кели прокара ръце през дългата си до раменете коса и Изи си заповяда да не зяпа елегантната й шия, внезапно обзет от вина. Джени. По дяволите! През цялото време, докато говореше с Кели, не се бе сетил за нея нито веднъж. Не е ли супер идиотско да води бившето си гадже на вечеря с баща си, вместо настоящото? Да. Да. Определено е супер идиотско. Миг по-късно обаче Изи си представи как малката сладка Джени е на една маса с баща му, полага усилия да отговори на хилядите въпроси, с които той я бомбардира в типично адвокатския си стил и накрая избухва в сълзи от безсилие. Джени нямаше идея какъв задник е Джей Ел. Със сигурност й беше нужна продължителна подготовка, преди да бъде подложена на нещо толкова обременително и трудно, като вечеря с него. Докато Кели вече го познаваше и знаеше отлично как да се справя с грандиозните му изисквания. А и нали двамата с нея сега… бяха отново приятели. Какво нередно има в това, да похапнеш с баща си в компанията на приятел?