Тинсли всмука дълбоко дима. Всичко това беше игра. И Брет беше длъжна да се предаде първа. В този момент отвън нещо помръдна. Тинсли изтърси пепелта в храстите под себе си и примижа — беше почти сляпа без контактните си лещи. Като че ли имаше две фигури долу на пътя, които свиха зад „Дъмбъртън“ и останалите женски общежития, и се насочиха към нещо, което приличаше на малка ескадрила от лъскави летящи чинии. Това… Хийт ли е???
Сърцето на Тинсли започна да бие по-бързо. Нещо ставаше. Тя хвърли поглед назад, към почти заспалата Брет, а после взе ключодържателя си, на който висяха платиненото й „Зипо“ и свирката за спешен сигнал (която баща й я беше накарал да се закълне, че ще носи навсякъде, макар и да не беше вече в Южна Африка, а в „Уейвърли“). Тя я притисна към устата си и подсвирна за кратко. Силуетите подскочиха, но преди да успеят да избягат, Тинсли помаха с бледата си дълга ръка.
— Това ти ли си, ХФ? — силно прошепна тя в хладната тъмна нощ, докато Хийт галопираше към нея. Тинсли присви по-силно очи към този до него. Приличаше на готиния, супервисок новак, който винаги се мотаеше с момчетата. Джулиън? Отлично. Нощта й определено се оформяше добре.
— Бейби! — извика Хийт с глас, малко по-силен от шепот. — Радвам се да те видя!
— Какво правите тук, момчета? — попита Тинсли и плахо сведе очи. Чувстваше се много секси така, седнала на перваза на прозореца си, облечена в бяла копринена пижама и с цигара в ръка. Досущ като в пиеса на Тенеси Уилямс. — Вечерният час май отдавна мина.
— Обичаме опасностите — отговори Джулиън с прозявка. Тинсли обърна глава, за да го погледне. Беше точно толкова готин, колкото го помнеше, макар и леко замъглен пред очите й в момента.
— Така ли? Отново ли издирвахте от онези, „специалните“ гъби? — Тинсли удари с висящия си крак стената на „Дъмбъртън“ и захвърли угарката от цигарата си в тревата долу.
Хийт я настъпи с гуменката си и я смачка в земята.
— Виж сега, имаме си проблем — обикновено невъзмутимото лице на Хийт имаше загрижено изражение. Той посочи към летящите чинии. — Имаме шест кегчета бира 1 1 Кег — метална опаковка за наливна бира. Има мини кегове за около 5 л. — Б.р.
, които се нуждаят от дом.
Тинсли се вторачи в лъскавите сребристи буренца. Шест?
— За какво си ги домъкнал тук?
Джулиън се ухили и прокара ръка през рошавата си руса коса.
— Като подарък за теб? Като предложение за дружба?
— Би ли си спестил глупостите за секунда, сладурче? — Хийт изглеждаше като злоупотребил с кофеин или с нещо подобно. — Какво ще кажеш да поработим върху казуса и да оставим флиртовете за после, а?
— А защо просто не ги качите на покрива? — невинно предложи Тинсли, сви рамене и посочи към противопожарната стълба в ъгъла на сградата, която водеше нагоре. Би било безкрайно забавно да се наблюдава такова едно мероприятие. — Никой няма да ги намери там.
— Брилянтно! — Хийт се плесна по челото. — Знаех си, че ще измислиш нещо.
Той бутна Джулиън към кеговете и каза:
— Хайде, вземи един-два. Ще ги качваме по противопожарната стълба.
Момчетата са толкова глупави. В пълно неверие и с прекалено голямо удоволствие Тинсли ги загледа, докато отчаяно се опитваха да се покатерят с кеговете върху паянтовата стълба от ръждясало желязо, без да вдигат шум. Тя се изкикоти. Надрусани ли бяха, или просто идиоти? Когато двамата се завърнаха отново долу при нея, Тинсли вече беше сменила настроението си.
— Слушайте, току-що чух смахнатото момиче от съседната стая да влиза в банята. — Може би от смотлата, която се къпе само посред нощ, ще има някаква полза все пак. Каква чест за нея. — Защо да не ви пусна през задната врата и да ги скриете в нейната стая? Тя е в единична. Обзалагам се, че ще се съберат под леглото й.
Тинсли бавно обу пантофите си „Ъгс“ (мразеше ботушите на тази марка, но чехлите бяха добри) и застъпва меко през фоайето и мраморните стълби към задния вход на „Дъмбъртън“. Хийт и Джулиън я чакаха, задъхани от тежестта на кеговете.
— Момчета, в лоша форма сте — прошепна Тинсли и се притисна към вратата, за да им направи път да минат, всеки от тях понесъл по няколко кега с бира.
— Ами що не ни помогнеш тогава? — злобно й прошепна Хийт, а мокрите му от росата гуменки скърцаха по пода.
— Мисля, че вече направих повече от достатъчно. — Тя ги поведе през фоайето и докато преминаваха, отбеляза наум, че откъм баните все още долита шум от вода.
— Кой се къпе по това време? — Хийт се огледа наоколо към затворените врати на стаите, като че ли си представяше голите спящи момичета зад тях. Беше забравил, че е сърдит и в настоящия миг изглеждаше обзет от щастие.
Читать дальше