— Да, може и да се включа.
— Естествено, че ще се включиш — съгласи се Джеремая. — Ще бъдеш най-яката мацка там.
Той беше толкова сладък. Брет го дари с още една целувка.
— Е, в такъв случай май е по-добре отсега да започна да обмислям тоалета си. — Брет беше развълнувана от потенциалната възможност да се запознае с някои от приятелите на Джеремая. Дали пък няма да успее да уреди Кели с някого от тях? О, не, какво си въобразяваше… та Кели дори не й говореше вече. Брет беше официално обявена за предател, заради приятелството си с Джени. И ако можеше някак да мине без Тинсли Кармайкъл, която, откак се бе завърнала от южноафриканското си лято, беше станала по-непоносима, зла и противна отвсякога, то Кели й липсваше. Липсваше й дори нейното мърморене насън — понякога тя водеше дори цели разговори със себе си, докато спи дълбоко — стаята стана прекалено тиха без нея.
— Би ли понесла една вечеря с моите родители? — Джеремая попита плахо, все едно нямаше начин Брет да поеме такова тежко бреме.
— Майтапиш ли се? — почти изписка тя и седна. — Та аз обожавам семейството ти!
Щеше да си сложи перленото колие, с което миналата седмица се сдоби в пристъп на шопинг треска и което всъщност беше прекалено семпло за нейния ексцентричен вкус. Беше завлякла Джени в бутика „Пимпърнелс“ — пробваха ужасно скъпите рокли, които нямаха намерение да купуват и пренебрегваха ядните погледи на русата продавачка, която очевидно не одобряваше бухали от „Уейвърли“. Освен такива като Кели, естествено, които имаха открити сметки там.
Перлите не бяха сред любимите неща на Брет — твърде скромни и невинни за нея — но тези бяха малко по-готини и с интересна форма. Представяше си как модна икона като Сиена Милър например би ги сложила небрежно около врата си, за да освежат някоя отегчителна, стара черна рокля. Всъщност бяха просто идеалният аксесоар за вечеря с Мортимърови, тъй като самите те бяха супер изискани, но същевременно ненатрапчиви и нестандартни.
— Значи нямаш нищо против старците? — Джеремая се завъртя на дюшека и придърпа Брет по-близо до себе си. Тя със сигурност нямаше нищо против това. — Най-малкото ще се порадваме на супер храна покрай тях.
Брет сложи малката си ръка със златен пръстен върху Джеремая и се наведе над него.
— А после може да се поразходим и да… ами, да се позабавляваме…
Джеремая я целуна по бузата и задържа устните си там, за да може тя да почувства с кожата си думите, които ще изрече:
— Харесва ми как звучи това.
Боже, той беше толкова готин. Брет искаше да му се нахвърли. Не. Не сега , напомни си тя. Цялото й тяло тръпнеше в очакване. „Св. Луций“ щяха със сигурност да спечелят мача, а Брет щеше да стои на страничната линия и да вика за Джеремая, облечена в нещо, което да накара всяко едно момиче от „Св. Луций“ да позеленее от завист. След печелившия тъчдаун на Джеремая всички фенове щяха да се изсипят на терена, а тя самата щеше да се втурне през тревата (бележка: не носи токчета!) и да обгърне с ръце огромните, подплатени рамене на Джеремая. Той ще я вдигне и завърти във въздуха, в една от онези продължителни и драматични целувки, с които завършват филмите. После щяха да вечерят със семейството му в най-скъпия възможен ресторант, а Брет щеше да впечатлява Мортимърови със знанията си за текущите световни проблеми (бележка: прегледай изданията с новини в библиотеката!) и да се опитва да не задържа прекалено дълго сексапилните, неустоими погледи, които Джеремая ще й отправя през масата. След целувки по бузата за довиждане с г-н и г-жа Мортимър, двамата с него щяха да си намерят някое уединено, романтично място. Подходящо място, на което да изгубят едновременно девствеността си.
Брет зарови глава в рамото на Джеремая и когато той й отвърна с прегръдка, тя отново изпита неистова благодарност към съдбата, задето не й позволи да спи с г-н Далтън. Джеремая беше този, за когото Брет се пазеше. И трябваше да се пази само още няколко дни.
OwlNet Email Inbox
From: HeathFerro@waverly.edu
To: beerdude101@ hotmail.com
Date: Сряда, октомври 2,18:49
Subject: Доставка на стоката
Бро,
Мерси, че се ангажира — шест половинки ще са идеални за старт на купона. Помниш ли къде ги остави предния път? Сега иди малко по-нататък — шестата сграда от страната на пътя е „Дъмбъртън“, прекрасното женско общежитие. Ще те чакам отзад. В полунощ, хо хо хоо.
X
OwlNet Instant Message Inbox
ДжулиънМаккафърти: Хм, каква услуга?
ХийтФеро: Услугата да не ти сритам задника, задето ми се правиш на наперен новак!
Читать дальше