Сесили Зигесар - Дръзката

ТинслиКармайкъл: Питаха ли нещо за партито?

ИвонСтидър: Всъщност не. Пардий изглеждаше съсипана. Мисля, че Меримаунт беше провалил и нейното среднощно женско парти.

ТинслиКармайкъл: Интересно…

OwlNet Email Inbox

То: Обитателите на „Дъмбъртън“

From: DeanMarymount@waverly.edu

Date: Четвъртък, октомври 3,22:16

Subject: Дисциплинарна комисия

Скъпи обитатели на общежитието „Дъмбъртън“,

Крайно съм разочарован да ви съобщя, че тази вечер, след като учител докладва за неприемлив шум в „Дъмбъртън Хол“, открих бирен кег на покрива на общежитието.

Всички резиденти на „Дъмбъртън“ ще се явят пред Дисциплинарната комисия. Срещата ще се състои в стая 3 на първия етаж на „Стансфийлд Хол“, утре сутрин, в 10 часа.

Присъствието задължително.

Брет беше раздразнена от тази неочаквана среща на Дисциплинарната комисия, въпреки че точно тя щеше да я измъкне от безумно глупавия час по химия на г-н Фрай. В десет без петнадесет, точно когато останалите ученици нахлузваха предпазните си пластмасови очила и химически устойчивите си престилки, Брет, Бени и Селин си събраха нещата, а проф. Фрай им кимна разсеяно, с ръце, вече пълни с дрънчащи епруветки.

— Предстои ни супергадост — измърмори Селин веднага, след като вратата на лабораторията се затвори зад тях, — но поне отървахме пластмасовите очила. — Черната коса на Селин се плъзна пред очите й и тя докосна маслинената си кожа с върха на пръстите си. — Тези неща оставят отпечатъци по лицето ти за най-малко час.

— Днес беше мой ред да си партнирам с Лон Баруза в химическите опити — изстена Бени, — знаете, че чакам това от векове! — Тя сграбчи правата си кафява коса с ръце и я затегли отчаяно.

— Мхм, Лон има наистина готин задник — Селин бутна вратата на научния център и трите момичета се отправиха надолу по стълбите към „Стансфийлд Хол“, — но ти можеш да го изследваш отблизо и без да си му партньор в лабораторните експерименти — добави тя с насмешка.

Брет завъртя отегчено очи; мислите й бяха на друго място. Както изглежда, цялото откачено общежитие е купонясвало на покрива снощи. Не, че държеше и тя да е била сред присъстващите, но все пак щеше да е добре, ако някой поне я бе поканил. Както и да е. Сега поне нямаше да има проблеми. Докато Бени и Селин бръщолевеха невротично край нея, Брет беше олицетворение на спокойствието. Знаеше, че е като самата невинност в бледорозовата си кукленска рокля, комбинирана с черен клин и бледосиви балетни пантофки. Усмихна се на себе си. Дори ноктите й бяха перфектни.

Щом влязоха в конферентната зала на „Стансфийлд Хол“, Брет се насочи към тази страна на огромната маса, която обичайно беше отредена за членовете на Комисията, а Бени и Селин заеха места отзад. Момичетата, седнали в редици от неудобно изглеждащи сгъваеми столове, гледаха Брет от другата страна на стаята — коленете им бяха благоприлично прибрани, а униформените сака — закопчани идеално. Количеството обвиняеми пред Дисциплинарната комисия този път беше впечатляващо — обикновено имаха пред себе си един или двама заблудени нарушители и само веднъж разглеждаха случая на цялата актьорска общност на „Уейвърли“, след прословутото им представление на „Нашият град“ с костюми, състоящи се единствено от прозрачен найлон.

Декан Меримаунт влезе в залата и веднага застана пред Брет и останалите момичета от Комисията, чинно заели предназначената за тях страна на масата. Вратовръзката му беше обсипана със слънчогледите на Ван Гог.

— Дами — той направи знак за тишина с ръцете си, — моля да се преместите при останалите обитатели на вашето общежитие — и след тези думи ги погледна смразяващо, сякаш им казваше без думи, че те знаят по-добре от него защо.

Челюстта на Брет увисна и тя погледна безпомощно към Бени, която изглеждаше не по-малко изненадана.

— Сър… — промълви Брет, — но ние… аз…

Меримаунт я прекъсна:

— Вие също сте от „Дъмбъртън“, нали така? — той не изчака за отговор, седна начело на масата и започна да прехвърля някакви листи през ръцете си.

О, добре тогава. Бузите на Брет станаха алени като косата й. Тя се изправи отривисто и се насочи към Джени, седнала на първия ред отсреща. Тръшна се на празното място до нея.

— Та ние дори не бяхме на тъпото парти… — изръмжа приглушено Брет, а Джени я потупа по ръката.