Сесили Зигесар - Дръзката

— Всичко ще бъде наред, успокой се. Какво могат да направят? Да ни забранят да си лакираме ноктите в стаята?

— Ще видим — отвърна Брет скептично.

Шоколадовите очи на Джени започнаха да излъчват смътна тревога, докато стаята пред тях се изпълваше с момичета. За Брет беше изключително необичайно да стои от тази страна на масата. Ученичките гризяха добре оформените си нокти и потропваха с върховете на обувките си върху блестящия дървен под, шепнейки една на друга малко по-силно от необходимото.

„Задник!“, дочу Джени някъде отзад. На голямата конферентна маса Райън Рейнълдс и тези членове на комисията, които не бяха от „Дъмбъртън“ — основно новаци и първокурсници — бяха седнали от двете страни на миниатюрната г-ца Роуз от Департамента по английски, която беше заела позицията на временен заместник на г-н Далтън след неговото уволнение. С черното си поло, облечено под униформеното сако с вероятен размер нула, и с черната си коса, пристегната в гладка опашка назад, г-ца Роуз можеше съвсем лесно също да мине за новачка.

— Ще започваме ли? — Меримаунт изглеждаше уморен; кръглите очила с телена рамка смаляваха сините му очи още по-силно. Той продължи да прелиства хартиите в ръцете си, които според Брет нямаха нищо общо с бирения кег от снощи. Просто ги използваше за повече авторитет.

— Г-н Уайлд, вие сте били първият, забелязал… хм, това събиране, докато сте се разхождали покрай „Дъмбъртън“ миналата нощ — така ли е?

— Да, така е.

Г-н Уайлд, чиито маниери бяха меки и ненатрапчиви, изглеждаше неловко в ролята си на блюстител на реда. Беше един от онези учители, за които действително има значение дали учениците им по история ги харесват или не, а стените на кабинета му бяха облепени с плакати на обложки на музикални албуми — „Ауткаст“, „Колдплей“, „Интерпол“. В момента изглеждаше така, сякаш ужасно съжалява, че е тук и че създава проблеми на учениците си. Не преставаше да подръпва нервно яката си.

— Прибирах се от библиотеката и чух някаква… ами… силна музика. Стори ми се, че на покрива на общежитието виждам хора, които танцуват.

Меримаунт тропна със сребърната си химикалка върху махагоновата маса.

— И какво направихте после? — настоятелно попита той.

— Извиках охраната — призна г-н Уайлд с извинителен тон, — а после извиках на момичетата да останат там, където са. В това време почуках на вратата на г-жа Пардий — той направи пауза и почервеня, а из тълпата момичета настъпи раздвижване, защото всички знаеха, че Пардий е имала гостенки снощи, на пижамено парти с вино, — и докато ние двамата с нея се качим на покрива, всички момичета вече се бяха прибрали по стаите си.

Меримаунт прочисти гърло и попита:

— Тоест не е ясно колко и кои са били там, така ли е?

— Така е — потвърди г-н Уайлд, — но след себе си бяха оставили полупразен бирен кег и найлонова торба за боклук, пълна с пластмасови чаши. — Той отпи от кафето си.

— Много ли бяха чашите?

Брет срита крака на Джени. Какво значение имаше това?

— Торбата беше почти пълна.

— Благодаря ви — Меримаунт фиксира поглед върху обвиняемата група момичета за първи път, откак бе влязъл в стаята. — Момичета, уверен съм, всички сте наясно, че консумацията на алкохолни напитки е поведение, което не се толерира в „Уейвърли“. — Брет имаше чувството, че той се опитва да погледне строго в очите всяко едно момиче поотделно, но се отказва по средата и се вторачва в масата. — Инцидентът се случва в особено неподходящ момент, в който тече усилена подготовка за посрещането на Управителния съвет на Академията този уикенд, ето защо няма да имаме възможност да ви надзираваме като малки деца. — Меримаунт въздъхна. Брет беше забелязала, че го прави често по време на срещите на ДК, може би за да създаде впечатление, че е ужасно нещастен от непосилната си отговорност за тях. — И за съжаление, по тази причина и тъй като не е ясно кои са основните виновници за инцидента, ще се наложи да накажем всички вас.

— Няма начин, мамка му! — задъха се от гняв Брет.

Сред тълпата се разнесе ропот, който Меримаунт незабавно пресече, продължавайки на висок глас:

— Считано от утре, след вечеря, всички вие ще бъдете под домашен арест в рамките на целия уикенд и ще бъдете заключени в „Дъмбъртън“ до понеделник сутринта. Храната ви ще се доставя на място, а всяка от вас, видяна да излиза, ще търпи сериозни последствия.

Сериозни последствия? Като например да не присъства на домакинския футболен мач на Джеремая? Или на вечерята с родителите му? Или на партито на „Св. Луций“, на което да покаже на всички местни момичета, че Джеремая е извън техните сметки? Или да не успее да се раздели с девствеността си?