Сесили Зигесар - Дръзката

Джулиън докосна крака й със своя. А може би просто се протягаше. Тинсли не помръдна.

Оттук нататък вечерта можеше да стане само по-вълнуваща, щом щеше да има и вино.

OwlNet Email inbox

To: BrettMesserschmidt@waverly.edu

From: JeremiahMortimer@stlucius.edu

Date: Петък, октомври 4, 20:01

Subject: Следващия уикенд

Хей, Прекрасна,

Това, с твоя уикенд, е супертъпо… заключена като Рапунцел? Много ми се иска да бях на тази среща на Комисията, за да наритам задника на Меримаунт. Ще си мисля за теб непрекъснато.

Съжалявам, че няма да дойдеш, но не се стресирай. Ще се запознаеш с нашите някой друг път, а с мен ще се видиш следващия уикенд със сигурност. Ще те изведа на най-перфектната, най-романтичната среща, която можеш да си представиш.

Ще лягам рано тази вечер, но ще ти се обадя утре…

Обичам те, Джеремая

P.S. Бъди добър и отговорен бухал…

Изи се настани на малката, леко наклонена маса, с баща си, обзет от силно желание да е, където и да било другаде в този момент, само не и в този прекалено скъп и претенциозен евробоклучав ресторант. Взе една от трийсет и седемте вилици пред себе си и започна да я мотае между пръстите си, с надеждата, че може да я превърне в цигара. Вниманието на г-н Уолш беше изцяло погълнато от менюто. Докато Изи беше по-малък, баща му винаги бе представлявал за него внушителна фигура — много висок, широкоплещест, с дълбок глас. Сега, с вече посивяла коса и корем, тъпкан с пържено месо всеки ден през отминалите двайсет години, баща му изглеждаше още по-внушителен и респектиращ.

Изи въздъхна. Къде, по дяволите, беше Кели? Мерна Тинсли, която надникна в залата. Изглеждаше развълнувана. Сигурно е на среща с някой друг учител от „Уейвърли“. Но оттогава бяха минали най-малко пет (или петдесет?) минути. Наистина се надяваше Кели да не се е отказала. И сякаш прочел мислите му — една от неособено атрактивните способности на баща му — г-н Уолш попита:

— Силно се надявам гаджето ти да не ни накара да я чакаме вечно.

— Ще дойде, татко — Изи вдигна очи, докато сервитьорката им наливаше вода в тежките кристални чаши. — И освен това, тя вече не ми е гадже.

Ако баща му беше нормално човешко същество, вероятно Изи би се опитал да му разкаже за Джени… но г-н Уолш имаше навика да пренебрегва и опростява всичко, което беше важно за Изи, и по тази причина не беше готов да му сподели за чувствата си към нея. Ала Изи усещаше, че прави огромна грешка като вечеря с Джей Ел, без да има смелост да му каже за новото момиче в живота си. И без да е поканил точно това момиче на тази вечеря. Не, това не беше правилно. Трябваше да го поправи. Джени означаваше твърде много за него, за да я крие така, а пък баща му нека си пренебрегва и опростява колкото и каквото иска… Изи се намести на стола си, наведе се напред и започна:

— Всъщност, тате, аз…

— Здравейте — в този момент Изи чу мек познат глас зад себе си и се обърна. Отзад беше застанала Кели, бледа и някак прекалено крехка, със смутена усмивка на лице. Изглеждаше ослепително в тясната си пола и тъмночервена блуза със закачливо бухнали ръкави. Русата й коса беше прибрана встрани от лицето и ако тя изобщо носеше някакъв грим, той беше невидим. — Закъснях ли?

Изи и баща му се изправиха.

— Каква радост за очите! — г-н Уолш незабавно превключи на очарователния си режим и целуна Кели по бузите. — Прекрасно е, че те виждам отново, г-це Кели Върнън!

— Удоволствието е изцяло мое, г-н Уолш — в същия миг нервността на Кели се изпари. Тя намигна на Изи през рамото на баща му и той не успя да сдържи усмивката си. — Много мило, че ме поканихте.

— Моля те да ме наричаш Джей Ел. Това ме кара да се чувствам млад.

Без да се замисля, Изи последва примера на баща си и се обърна към Кели:

— Изглеждаш наистина… — почувства, че лицето му пламва и го залива нервност — … добре.

— Мисля, че трябва да науча сина си как да прави комплименти — засмя се г-н Уолш, докато тримата отново заемаха местата си. — Кели, скъпа, истината е, че изгледаш абсолютно зашеметяващо. Не си ли съгласен, Изи?

Изи неловко се прокашля и Кели му се усмихна. Наклони глава встрани, сякаш не очакваше отговор от него.

— Да — отвърна той и се изчерви още по-ярко, — съгласен съм.

Кели и Джей Ел започнаха да си говорят за часовете и за спортните занимания в училище, а Изи ги заслуша с любопитство. Г-н Уолш определено не беше лесен събеседник — веднъж надушил нечие мнение по даден въпрос, той настървено се впускаше да го оборва и да спори. Но Кели явно изпитваше удоволствие от разговора с баща му, и комбинацията от натуралния й южняшки чар, съчетан с умението й да общува, незабавно успокои атмосферата и стопи напрежението на масата. Изи никога не я беше виждал в такава форма преди или може би не беше обърнал внимание. Държеше се впечатляващо. Последния път, в който родителите му бяха в града, Изи беше толкова напрегнат, че се поддържаше полупиян през цялото време; спомняше си само, че подхвърляха колко прекрасна снаха би била Кели. Сега установи, че му е приятно да я слуша, когато говори за нещо различно от петстотиндоларовите обувки, които си е купила от „Барнис“. Звучеше интелигентно. Дори секси.