Сесили Зигесар - Дръзката

— Добре — каза Брет и изтърси трохите от скута си. Надяваше, че няма заседнали зрънца сусам между зъбите. — И все пак, всички вие, помислете върху въпроса какво е да си отговорен бухал и ми изпратете имейл. — Дали пък няма да е добре да съберат различните си гледни точки и да предадат общо есе… — И оставете вратите на гардеробите си отворени.

OwlNet Email Inbox

To: HeathFerro@waverly.edu; EasyWalsh @ waverly.edu; BrandonBuchanan@waverly.edu; JulianMcCafferty@ waverly.edu; AlanStGirard@waverly.edu; RyanReynolds @ waverly.edu

From: TinsleyCarmichael@waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,10:12

Subject: Шшшшшт…

Мили мои момчета,

Само искам да ви уведомя, че тази вечер в „Дъмбъртън“ ще има парти — предположих, че трябва да ви поканим, след като имаме намерение да се възползваме от вашата бира…

Пардий няма да е наоколо, но охранителят Бен ще патрулира цяла нощ из двора, за да е сигурен, че никой няма да влиза или излиза. Елате, ако намерите някакъв начин — само гледайте да не ви хванат, защото ще си имате проблеми (и не заради нас).

Дяволски ваша,

OwlNet Email Inbox

To: BrettMesserschmidt@waverly.edu

From: KaraWhalen@waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,11:21

Subject: Това, което разбрах е…

Че отговорният бухал трябва да отиде на първото парти, на което някога е бил канен. Особено когато бирата е вече в стаята му.

Ще се видим тази вечер. К.

OwlNet Email Inbox

To: BrettMesserschmidt @ waverly.edu

From: EmilyJenkins@waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,12:07

Subject: Don’t you wish your girlfriend was hot like me? 2 2 Заглавие на хит на американската попгрупа „Pussycat Dolls“, в буквален превод: „Не ти ли се иска гаджето ти да е секси като мен?“ — Б.р.

Окей, признавам, че напоследък в главата ми са само тъпи песни, но това, което наистина ми се иска, са едни яки ДРЕХИ за мен!!! Като за начало, секси дрехи за партито тази нощ. Може ли да дойда? Вече идвам.

Е.

Отговорният бухал не разлива бира върху дрехите на щедрите си съквартиранти.

В 12.30 часа в неделя вечерната зала на „Уейвърли“ на пръв поглед изглеждаше както обикновено — претъпкана. Всеки, който не познаваше добре Академията, би приел, че това е нещо напълно нормално. Само че тези, запознати с училището, биха забелязали една съществена разлика или по-скоро, съществена липса. А именно: нямаше нито едно момиче от „Дъмбъртън“. С други думи, нямаше нито едно готино момиче. Чисто естетически „Уейвърли“ страдаше от това. Да не говорим пък за страданията на момчетата. Когато Брендън прекрачи прага на залата, подсъзнателно се огледа за красивата руса глава на Кели и за рошавите къдрици на Джени, но после осъзна, че няма начин да ги види. Тежко въздъхна и се насочи към бюфета, взе си табла и се нареди на огромната опашка пред панираните пилешки късчета (едно от малките изкушения за Кели — щеше да се ядоса, че ги е пропуснала).

— Още, още — каза Хийт Феро на горкото момиче, слагащо късчетата в чинията му, — не бъди такава скръндза! Аз раста, имам нужда от храна!

Брендън едва сдържа смеха си, докато минаваше покрай съквартиранта си, за да си вземе купичка с топла доматена супа. Стомахът му все още бе зле след снощната вечеря. Или пък след флирта между Тинсли и баща му? Тъпо. Тя се появи от нищото и омагьоса всички, с изключение може би на Джулиън.

— Какъв ти е проблемът, принцесо? — попита Хийт и взе чинията, едва побрала огромния куп дълги и тънки панирани пилешки филенца. — Не се ли забавлява на срещата ви с Джулиън снощи? Той каза, че си много секси — изкикоти се Хийт.

Брендън направи отегчена физиономия и проучи ябълките, за да си вземе най-гладката. Хийт явно никога нямаше да надрасне хомосексуалните си шеги. Представяше си как дори след петдесет години, на годишната им училищна среща, той пак ще пуска някоя от изтърканите си глупости в стил „Планината Броукбек“.

— И Тинсли беше с нас, тъпако, в случай, че не си чул — Брендън мина покрай хладилниците и си взе бутилка сок от портокал и малини. Самото произнасяне на името й го наелектризира.

— Джиизъс… без никакви момичета цял уикенд! — Хийт го последва към масата до камината, където вече бяха насядали някои от момчетата. — Колко тъпо е това?

— Много — отговори Алън Сейнт Жирар между две глътки шоколадово мляко, — чувствам се като герой от „Училищни връзки“ с Мат Деймън.

— Е, наоколо все пак има и други момичета — въздъхна Райън Рейнълдс, без да си вярва.

— Да, но не стават.

— Че откога пък имаш база за сравнение? — Хийт обели банана си и метна кората му към Алън, а после се скри под масата, преди огризката от ябълката на Алън да се размаже в лицето му.