Сесили Зигесар - Дръзката

— Майка ми… — Кара наблюдаваше как Тинсли вади чифт бели сатенени панталони и обръща етикета им. Франи Оз. — Ами… тя е дизайнер.

Челюстта на Тинсли увисна.

— Майтапиш ли се? И всичко това е нейно? Ах, ти, късметлийка такава!

Кара сви рамене, в пълно невежество относно нечуваното съкровище, което криеше в гардероба си.

— Малко прекали тази година — изпрати ми всички мостри от последната си пролетна колекция.

Тинсли се завъртя и потри умислено челото си.

— Но защо, за бога, не ги носиш?! — внимаваше да не се изкаже критично за черните дънки и тениската с Боб Дилън; някои момичета бяха така чувствителни. Но това момиче тук имаше толкова деликатно изражение, което черните дрехи просто поглъщаха.

— Не знам — Кара въздъхна и прокара ръка през небрежните си кичури с цвят на грахамов крекер. Спешно се нуждае от нова прическа, реши Тинсли. Нещо късо и прибрано, за да смекчи кръглата форма на лицето й. — Искам да кажа… аз дори не съм сигурна дали ми стават.

Определено не е с ума си.

— Ами пробвай ги тогава, глупаче.

Тинсли извади една тъмнооранжева рокля шал с тънки презрамки, свободно падащо деколте и деликатна кашмирена шарка (имаше дори и малко черно, за да задоволи готическите й потребности) и я натика в ръцете на Кара:

— Ето, вземи.

— Не, не, това наистина не е мой тип. Няма да изглеждам добре.

— Направи ми услуга и я пробвай — настоя Тинсли, обърна се нарочно с гръб и продължи да тършува из гардероба. Вътре имаше просто зашеметяващи неща и макар Тинсли никога да не бе чувала тази марка, определено щеше да се оглежда за нея отсега нататък. Всички модели притежаваха лек ретро нюанс и оригинални десени; Тинсли се почувства като попаднала в перфектния малък и непознат бутик. Колко неприятно, че в тази стая живее Кара, а не майка й. Би могла да й шие невероятни дрехи по поръчка! — Щом не си я слагала нито веднъж досега, значи минава за чужда и идеално ще ти пасне тази вечер.

Отминаха няколко мига на неловка тишина, в които се дочуваше единствено шумоленето на роклята, която Кара обличаше.

— Готова ли си? — попита Тинсли, след като мина достатъчно дълго време. Завъртя се.

Кара беше застанала в средата на стаята, подръпваше нервно най-различни краища на роклята, която й прилепваше като ръкавица. Полите бяха леко надиплени над коляното, а дълбокото у-деколте разкриваше достатъчно от пищните й извивки.

— Много е тясна. Чувствам се като проститутка.

Тинсли се изсмя.

— Сега вече съм убедена, че си луда — тя пристъпи към нея и прибра етикета отзад. — Изглеждаш секси. Не ти е позволено да я сваляш. Това ще носиш тази вечер.

— Ами, благодаря… — Кара въздъхна отново. Изглеждаше леко изненадана от образа си в огледалото на гърба на вратата. — Предполагам, че трябва да си сложа и малко грим, нали?

— Ако ще го нанасяш сама, трябва да си сигурна, че ще го направиш добре.

— Предполагам, да.

— Защо не дойдеш в стаята ми? — щедро предложи Тинсли, все още стиснала в ръце розовата шифонена рокля. — Познаваш ли вече Брет? Ъмм… ти си нова тук, нали?

— Не точно… — бузите на Кара пламнаха, — но не познавам Брет все още. — Тя прочисти гърло и започна да намества нервно деколтето на роклята си. — Може да дойда след малко. Само да измисля някакви обувки.

Тинсли посочи роклята, която държеше, и попита:

— Имаш ли нещо против да я пробвам?

Кара беше малко по-налята от нея, но пък роклята беше с еластична талия.

— Естествено, вземи каквото искаш — махна с ръка Кара.

Тинсли се усмихна. Ако имаше нещо на света, което да умее отлично, то беше да взема това, което иска. Пристъпи навън в коридора и видя Кели, която тъкмо се канеше да почука със стиснатите си пръсти на вратата на Тинсли и Брет. Косата й беше още влажна от душа, а около себе си беше омотала дебела бяла хавлия от египетски памук.

— Пристигна ли вече пицата? — попита тя с блеснали очи. Трябва да беше наистина гладна, за да пита за храна — обикновено се държеше така, сякаш не изпитва потребност да яде. Но… лицето й имаше някакво тайнствено, палаво изражение днес. Тинсли се ухили на старата си дружка.

— Ако съдя по миризмата, да. Ела да си вземем няколко парчета.

— Искаш ли да ги донесем тук и да се гримираме? Мисля, че Джени ще е в твоята стая.

Вече забравила за поканата за грим към Кара, Тинсли кимна и каза:

— Абсолютно.

OwlNet Email Inbox

To: JulianMcCafferty@waverly.edu;

LonBaruzza@waverly.edu

AlanStGirard @ waverly.edu;

Easy Walsh @ waverly.edu;