Сесили Зигесар - Дръзката

— Радвам се, че успя… да дойдеш тази вечер — засмя се Джени.

— А това е Кара — каза Брет и сръчка Джени с лакът.

— Ей, Кара, приятно ми е! Аз съм Джеремая.

Брет се усмихна. Джеремая подаваше учтиво ръка, както винаги, макар пръстите му да бяха покрити с мръсотия.

— И на мен ми е приятно да се запознаем, Джеремая — отвърна с усмивка Кара и хвана Джени за ръката, — но ние тъкмо си… ъъъ… тръгвахме.

— Да, разбира се, точно така — Джени се насочи към вратата и двете с Кара излязоха, като не спираха да се кикотят. — Ще се видим на партито, нали?

— Идваме скоро — отвърна Брет. Все още чуваше туптенето на сърцето си в ушите. През целия ден дори не бе посмяла да се надява, че Джеремая ще дойде — не искаше той да има проблеми или да се лишава от празненствата по случай победата си — но все пак не спираше да мисли за него. В момента, в който вратата се затвори зад Джени и Кара, тя го обгърна с ръце и започна да целува лицето му диво, внимателно отбягвайки мръсните черни петна.

— Ехей, чакай, спри малко — Джеремая потри с ръце бузите на Брет. — Остави ме да видя колко си красива! — Той отстъпи назад и я огледа преценяващо, а Брет почувства как цялото й тяло се нажежава. — Уау, прекрасна си!

— Обичам мъже, които не говорят много — дръпна го отново към себе си Брет и този път притисна устните си върху неговите. Телата им сякаш се стапяха едно в друго и той я обгърна по-силно през талията.

— Поздравления за мача днес. Слушах го по радиото.

— Наистина ли? — Джеремая сложи едната си ръка върху шията на Брет и нежно започна да я масажира, точно както тя обичаше. — Много мило от твоя страна.

— Ммммм… — Брет притисна лице върху гърдите му и вдъхна познатия аромат.

Ухаеше на бор, на дезодорант и на пяната за бръснене, която винаги използваше. Да го има тук и сега целия, в плът и кръв, след като го бе искала толкова много цял ден, я накара да се чувства като в сън. Не се въздържа и разкопча горното копче на черната му риза „Ралф Лорън“.

— Бейб, какво правиш? — измърмори Джеремая в ухото й, без да звучи особено скандализиран.

— Не мога да се спра… — Брет разкопча и другото копче, малко по-бързо, а видът на голите му гърди я подлудяваше. Толкова много копчета! — Умирах да те видя… — Тя най-накрая разтвори ризата му и веднага беше поздравена от думите „Смажи ги!“ — девизът на „Св. Луций“ — изписани върху тялото му с ярка боя. — Боже господи!

— Ъъъ… ами — усмихна се глуповато Джеремая, — всички от отбора се изрисувахме така. Не предполагахме, че не се отмива с вода — той почеса с ръка гърдите си.

— Сериозно ли? — Дори нелепият девиз изглеждаше секси върху него. Брет бавно се наведе и докосна буквите с устни, проследи буквата „С“ с уста и свали ризата от ръцете на Джеремая. Може би това щеше да се превърне в малката им тайна — че първия път, когато са го направили, той е имал изписано „Смажи ги!“ върху гърдите си с ярки смешни букви. Би било дори романтично.

В момента, в който тя започна нежно да избутва Джеремая към леглото, вратата се отвори и Тинсли, в ефирна розова рокля и с дълго перлено двойно колие (същото като това, което Брет планираше да носи на срещата с родителите на Джеремая), нахлу внезапно.

— О, Джеремая! Не очаквах да видя точно теб тук.

Все едно бе очаквала да види Брет с някое друго момче. Предвид пресния си спомен как само преди няколко седмици бе лежала скришом в яхтата на Ерик Далтън, Брет се почувства засегната. „Подла кучка!“, изруга тя наум. Не можеше ли Тинсли просто да миряса! Джеремая погледна към Брет и тя долови в синьо-зелените му очи лека тъга, сякаш и той тъкмо си беше припомнил как го беше зарязала безцеремонно заради друг. Брет потри ръката си нагоре-надолу по голия му гръб, но той грабна ризата си, целуна я бързо по бузата и безмълвно й прошепна: „По-късно“. Тинсли мина на сантиметри покрай полуголото му тяло и го дари с очарователната си усмивка.

— Поздравления за победата. Чух, че се е получил наистина хубав мач.

— Благодаря, Тинсли.

Брет хвърли към Тинсли поглед, изпълнен с омраза, докато местеше разни неща на бюрото си, а после взе тънкия си черен телефон, който вибрираше през цялото време.

— Тук ли ще стоите цяла вечер? — попита жизнерадостно Тинсли и открито срещна очите й, като че ли не бяха си мълчали през отминалите две седмици. Естествено. Тинсли никога не би демонстрирала пред представител на другия пол каква мегакучка е всъщност.

— Не, не се безпокой, ще дойдем след малко — отговори Брет. Успя да запази гласа си спокоен, въпреки отвращението, което изпитваше. Джеремая се облече.