Сесили Зигесар - Дръзката

— Не съм сигурен дали трябва да участвам в това — каза Лон Баруза, докато заключваше предната врата и угасваше последните лампи над главата си, — но ми липсват готините момичета. — Той подрънка с ключовете и се ухили: — Какъв късмет е за тях, че съм натоварен със задачата да заключвам тук всяка проклета събота вечер.

Брендън се засмя. Чувстваше се много по-смел, отколкото обикновено си позволяваше. Беше се мотал целия следобед из игрищата за скуош в упражняване на бекхенда си, а накрая срещна Лон Баруза, влязъл в мъжките съблекални с купчина чисти хавлии. Брендън го виждаше да работи навсякъде — в залата за вечеря, в библиотеката, в „Максуел“ — изпълнявайки всевъзможните задължения, включени в комбинираната му работно-учебна програма. Брендън винаги му се бе възхищавал за това — в „Уейвърли“ нямаше много ученици (сред които и той самият), на които се налагаше да работят, за да платят първокласното си обучение. Но точно в този момент, в съблекалните, Брендън му се беше възхитил заради друго — заради обемистата връзка ключове, окачена на колана на тъмните му дънки.

— Нямам главен ключ или нещо подобно — бе отговорил Лон на въпроса на Брендън, — но тук има всякакви ключове, които отварят разни стари и интересни врати. И да, един от тях е за вратата от „Ласел“ към тунелите.

— Как, по дяволите, си запазил тази тайна? — Брендън бе избърсал капките пот, които се застинаха по челото му.

— Ами… — бе отвърнал гордо Лон, — това не е точно тайна; няколко момичета също знаят.

Лон имаше репутация на женски любимец, въпреки че не се хвалеше с това. И не разпращаше списъци с момичетата, с които е бил, в имейли до съквартирантите си в общежитието. Иначе казано, не беше Хийт Феро.

— Знаеш ли докъде стигат?

— Не съм ги проучвал. Но имат указателни знаци по стените, според които отиват до всички главни сгради.

— И до общежитията?

— И до общежитията.

Бинго.

Брендън беше информирал тайната група изследователи с един имейл, макар и той самият да не беше много убеден какво има предвид с думите си „елате подготвени“ в него. Фенерчета и тъмни дрехи може би.

В крайна сметка Изи се появи с жълта каска с монтиран гигантски фенер отпред.

— Пещерняшка е — сви рамене той и я сложи на главата си. Приличаше на миньор. Ако момичетата бяха тук, щяха да се надпреварват да му повтарят колко е готин. Колко е креативно и артистично, че носи пещерняшка каска. А според Брендън Изи просто приличаше на действително излязъл от пещерите.

Алън Сейнт Жирар започна да вади дълго дебело въже от сака си и да го увива около кръста си.

— К’во става бе, какво е това? — попита Райън Рейнълдс и почеса халката на носа си.

Изглежда химикалката с LED-лампичка, която носеше, сега започваше да му създава комплекси.

— В случай, че някой трябва да бъде изтеглен.

— Ей! — Хийт Феро вдигна ръка. — Нека не говорим за теглене, моля!

— А и тук няма пещери, както знаете — Брендън намъкна през главата си черен пуловер „Армани“ върху светлосивата тениска „Бен Шърман“. Погледна към Джулиън, който беше овесил нещо като бинокъл през врата си.

— Бинокъл?

— Очила за нощно виждане — поправи го Джулиън. Косата му, обикновено разрошена, сега беше прибрана под черна плетена шапка. Приличаше на един по-висок Кърт Кобейн — сигурно беше модерно да си такъв в Сиатъл.

— Дай да скивам — Хийт Феро посегна към тях, но Джулиън, с петнайсет сантиметра по-висок от Хийт, ги изхлузи от врата си и ги вдигна нагоре.

— Не мога да ти поверя скъпите си играчки.

— Откъде ги взе? — попита Брендън от любопитство. Този Джулиън беше истинска мистерия.

— Майка ми — отвърна Джулиън и ги сложи пред очите си, преструвайки се, че ги фокусира върху Брендън — работеше в ЦРУ.

— Наистина ли?! — Райън Рейнълдс заподскача от вълнение. Всички знаеха, че „Наричана още“ 5 5 Американски криминален сериал. — Б.р. е любимият му сериал.

— Не — усмихна се Джулиън.

— Тъпак — измърмори в отговор Райън.

Брендън потропа нетърпеливо с черните си гуменки по пода от линолеум.

— Готови ли сме? Момичетата чакат.

Лон ги отведе до приземието на старата спортна зала, където под ниските тавани бяха складирани всякакви излезли от употреба гимнастически съоръжения. Той рязко спря пред една напълно безобидна врата до неприветливия офис на треньора по футбол. Опитно прехвърли ключовете, преди да избере един и да го плъзне в ключалката, завъртайки го насам-натам. Всички бяха затаили дъх, а някой изтананика тържествен мотив: