Сесили Зигесар - Дръзката

— Дам да дам дам да ДАМ!

Вратата с лекота се отвори.

— Лон, обичам те! Да вървим! — плесна с ръце Хийт и извади фенерчето от джоба си. Проблесна с него по стените и освети надпис, който приличаше на някаква табела. Поспря се над буквите „Дъмбъртън“ — Хайде, дами, насам!

Изи включи пещерняшкия си фенер и Брендън, колкото и да му беше неприятно да го признае, се увери в неговата полза — идеално осветяваше пътя им. И все пак тунелът беше много по-широк, по-лесен за ориентиране и по-нетипичен за романите на Едгар Алан По, отколкото Брендън бе очаквал.

— Насам — посочи Джулиън, като с другата ръка държеше очилата за нощно виждане пред очите си. Откъде, за бога, човек би могъл да се снабди с такова нещо? Брендън започна да си мисли, че майката на Джулиън все пак е била в ЦРУ.

— Ама т’ва е жестоко! — възкликна Алън, когато стигнаха до първата отбивка на тунела, която водеше към библиотеката. — Защо някой би се занимавал със скапания сняг през зимата, когато всички можем да сме си на топличко и уютно тук?

— Сигурно точно в това е бил проблемът — фенерчето на Брендън се плъзна върху други надписи, пръснати по стената: „Мадисън Оливър духа страхотно“, „Аз, Великият Джонсън“, „Тейлър обича Майкъл завинаги“, „Дюран Дюран са най-добрите“. Изглежда бухалите на „Уейвърли“ не притежаваха особена креативност по отношение на графитите. Брендън фиксира светлината си върху друг, който гласеше: „Меримаунт има малка пишка.“ Той сръга Хийт в ребрата и каза:

— Е, явно с декана можете да сте приятелчета, имате нещо общо.

Хийт се разгневи и си припомни с неохота неочакваното отмъщение на Джени миналия месец, в което отново се спомена размера на определени негови части. Грабна въжето от ръката на Алън и го развя пред себе си като ласо.

— Не вярвай на всичко, което чуваш, смотаняко. Сигурно пак ще бъдеш прекалено зает тази вечер да се опитваш да влезеш в гащичките на Кели, за да забележиш, че аз ще бъда красавицата на проклетия бал. За пореден път!

При споменаването на името на Кели Брендън не изпита нищо — факт, който сам по себе си заслужаваше внимание. Сърцето му не се разтуптя, не започна да си я представя в белите й бикини на черни черешки, не започна да се чуди кое ли момче точи лиги по нея в момента. Това беше абсолютно супер невероятно. И ужасяващо. Защото сега в бикините, които си представяше, беше тялото на Тинсли.

— Ами, да, все тая… — Брендън се опита да проясни мислите си, внезапно изпълнени от образи на Тинсли. Беше се сещал за нея много пъти от вечерята снощи до днес, но бе успял да си внуши, че това се дължи на шока от нормалното й поведение — въпреки флиртовете й, беше я видял да се държи като човешко същество. Сега обаче, с приближаването им към „Дъмбъртън“, Брендън осъзна, че се вълнува от мисълта да я види отново. Може би не е бил прав за нея. Може би не е зла, а просто… неправилно разбрана?

— Кукличке, още ли не си приключил с това момиче? — възрадва се Хийт, решен да не остави темата за Кели да отмине ей така. Вероятно не му се искаше Брендън да забравя за нея, защото тогава ще му се наложи да си търси нов материал за шеги.

— Остави го на мира — извика Изи през рамо, докато вървеше най-отпред с Джулиън, — вината не е негова. Кели е страхотна. Никой не би могъл да я забрави лесно.

Всички зяпнаха от почуда. Никой не би могъл да я забрави лесно? Кой никой? Например Изи ? Брендън почувства раздразнение не само от това, че Изи се застъпва за него — благодаря, пич, но няма нужда — но и заради сантименталните му брътвежи за Кели. Брендън не изключваше вероятността параноичната му ревност пак да проговаря, но Изи прозвуча така, сякаш още си пада по нея. Което го вбеси още повече. Изи първо разби сърцето на Кели, а сега се канеше да направи същото с горката сладка Джени? Джени, която беше просто невероятна — перфектна може би във всяко едно отношение, освен във вкуса си за мъже. Честно казано, нейният образ, преизпълнил любимите бикини на черешки, също вземаше активно участие в бляновете му.

— Чакай, чакай, чакай, чаааакай, каубой — Хийт застана пред Изи и постави ръка на гърдите му, — ти не трябваше ли да си мислиш за малката госпожица Бюст точно сега? Не трябва ли тя да е тази, която не може лесно да бъде забравена? — Хийт изпъчи гърди и блъсна с тях гърдите на Изи.

— Махни се от мен, тъпако — Изи свали ръката на Хийт от себе си. Двамата кръстосаха гневно очи, но за щастие, точно преди да се разрази мачо-скандалът, силен звук долетя над главите им.