Сесили Зигесар - Дръзката

— Веднъж задник, завинаги задник — Кара се беше вторачила с омраза в Хийт. — Наложи се да напусна училище заради теб и останалите като теб! Накара всички да ми викат Китът ! Мислеше се за много умен, много популярен и толкова очарователен, че не ти пукаше ни най-малко за мен и за това, че превърна живота ми в ужасен кошмар!

— Ей! Това не означава, че трябва да изливаш шибаната си бира върху мен! — Хийт отлепи тениската от себе си с жвакащ звук. — Искам да кажа… — Той изглеждаше бесен, но очите му шареха нагоре и надолу по тялото на Кара, сякаш се опитваше да проумее как е възможно това да е същото момиче, което е тормозил. — Извинявай, че съм бил гадняр, окей? Та аз дори не си спомням!

— Е, аз помня! — Кара сви рамене и изведнъж вече не изглеждаше толкова ядосана, а уморена и леко смутена. Хвърли нервен поглед към Джени.

— Има салфетки в банята, Хийт — Джени постави ръце върху бедрата му и го побутна към коридора, все едно му казваше „Изчезвай веднага“. Мисълта за Хийт или някой друг, който би могъл да се държи зле с момиче като Кара, я накара да потръпне. Не разбираше удоволствието, което някои хора изпитваха от това, да се гаврят с другите. Затова и Тинсли си оставаше мистерия за нея.

— Момичета, прецакани сте, нали знаете? — Хийт се насили да се засмее изкуствено, докато отваряше вратата и пристъпваше в коридора. — Ако толкова искахте да ме видите гол, трябваше само да кажете — и той започна да се съблича, но Кара затвори зад него вратата с ритник. Последва миг тишина.

— Мислиш ли ме за луда? — попита тихо Кара, откачи хавлията си от куката на вратата и я хвърли върху локвата бира на пода.

— Шегуваш ли се? — Джени награби шепа салфетки от кутията на бюрото и започна да попива бирените пръски по стената. — Мечтала съм си да постъпя така с Хийт от деня, в който съм тук. Даже малко ме е яд, че ме изпревари. И все пак, ако трябва да сме честни, мисля, че това май го възбуди.

— Гадост — лицето на Кара се сгърчи от отвращение, но после се усмихна. — Ти си супер готина, знаеш ли? — тя въздъхна — Иска ми се да беше дошла в „Уейвърли“… по-рано.

— Е, вече съм тук — Джени нямаше намерение да я притиска с въпроси. Но нима наистина се е наложило да напусне училище, защото всички са се държали зле с нея? Изведнъж собствените й спомени от напускането на „Констънс Билърд“ заради няколко грешки, станали обществено достояние, вече не изглеждаха толкова драматично. Да не говорим, че всички тези „грешки“ се бяха случили малко или много по желание на Джени.

— И слава богу — Кара тръшна книгите на рафта си. — Цяла година се спотайвам и се старая да избягвам сцени като тази преди малко. Но сега май се радвам, че това се случи.

— Никога не съм виждала Хийт да се чувства така неудобно преди, значи ти спечели мача. — Джени погледна надолу към обувките си, защото внезапно си спомни за Изи, който я чакаше горе в стаята. Но не й се искаше да се връща точно сега — при Кара й беше хубаво.

— Сега сигурно ще се наложи да се разкарва цяла нощ без блуза върху себе си.

— Е, всяко нещо на този свят си има цена — Джени отпи голяма глътка от бирата си. — Наистина ли всички тук те тормозеха?

— Не всички — очите на Кара бяха тъжни, — някои се държаха добре. Но повечето просто ме игнорираха тотално. Бог е забранил в „Уейвърли“ да има бухали, които носят размер, по-голям от Х8.

— Аз също щях да се държа добре с теб — каза Джени и в този миг се запита дали казва истината. Със сигурност нямаше да бъде зла, да, но тя се сети за първите си дни в Академията, когато глуповатата Ивон Стидър я развеждаше наоколо и се опитваше да я спечели за джазовия ансамбъл. Момичето беше достатъчно мило, но Джени нямаше търпение да се отърве от него и да се присламчи към звездите, към Готините Популярни ученици. И откак се бе сприятелила с Брет, Изи, Брендън и другите, не беше се сетила за Ивон нито веднъж.

„Аз съм кучка, помисли си Джени, и аз съм една от тях“.

— Е, какво е да делиш стая с момиче, което ти е откраднало гаджето? — попита Бени Кънингам и отвори вратата на „Дъмбъртън“ 303. Запъти се към шкафчето на Джени и набързо прегледа нещата върху него. Отвори порцеланова кутийка с формата на пеперуда и извади висящите обици на Джени без особен интерес, а после взе шишенцето парфюм „Еуфория“ на Келвин Клайн и пръсна малко във въздуха.

Кели завъртя очи от досада и затвори вратата зад себе си. Бени си падаше малко клюкарка — обожаваше детайли за проблемите на всеки, изслушваше ги с интерес и съчувствие, а после даваше по някой абсолютно нежелан и безполезен съвет. Кели си прекарваше чудесно сама горе на покрива, потънала в самосъжаление, и пушеше от ароматните цигари, които пазеше в чекмеджето си само за специални случаи. Харесваше й как лютят на устните и как замайват главата, но заради астмата не си позволяваше да ги пуши често. После обаче Бени се беше домъкнала при нея, със „специална“ цигара, свита за нея от Алън Сейнт Жирар (благодарение на „билковата“ ферма на родителите му във Върмонт). Сега, когато съзнанието й беше свободно и бродеше наоколо с ефирна лекота, Кели почувства как емоциите се надигат в нея и заплашително напират да се излеят през устата й.