Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

Постепенно започнал да вярва, че тя планира убийството на многообичния му брат. Не можел да спи от тази мисъл, а омразата в него растяла. Затова накрая той се обърнал към една дама — аз съм тази дама — и я помолил да отиде и да намери доказателство, че наистина се готви престъпление. Мислел, че по този начин тя ще му помогне да се отърве от жената на брат си.

Дамата не знаела какво стои зад всичко това, така че отишла при онова нещастно семейство на север и отседнала във фермата им. Тя разговаряла с всички и разбрала, че никой там не се готви да убива никого и всички приказки за отрова се разпространяват само защото имало един нещастен готвач, който объркал подправките. Човекът бил нещастен, защото малкият брат го принудил да върши работа, която не му била по сърце. Така че жената от Габороне разговаряла с всички членове на семейството, един по един. След това се върнала в Габороне и говорила с големия брат. Той се отнесъл много грубо с нея, защото бил свикнал да бъде арогантен и всички да му се подчиняват. Но тя знаела, че под кожата на грубияна винаги се крие просто един уплашен и нещастен човек. И затова жената решила да говори с този уплашен и нещастен човек.

Тя разбирала, че той няма да е способен да разговаря със семейството си лично, затова го направила вместо него. Обяснила им как се чувства той и как любовта към брат му го е накарала да ревнува. Съпругата на брат му проявила разбиране и обещала, че ще направи всичко възможно той да почувства, че не иска да му отнеме любимия брат. После и майката осъзнала как тя и мъжът й са предизвикали у него безпокойство, че ще загуби своя дял от фермата, и обещала, че ще се погрижат за това. Обещала, че ще направят каквото трябва, за да бъде всичко поделено по равно и че той не трябва да се тревожи какво ще стане в бъдеще.

След това жената от Габороне казала на семейството, че ще говори с големия син; била сигурна, че той ще разбере. Обещала, че ще му предаде всичко, което те биха искали да му кажат. Добавила, че истинската отрова в едно семейство е не отровата, която слагаш в храната, а отровата, която се събира в сърцето, когато човек ревнува от друг и не може да изрази чувствата си, за да изтече тя по този начин.

Така тя се завърнала в Габороне с думите, които семейството искало да му каже. И ето какви били думите на малкия брат: „Много обичам брат си. Никога няма да го забравя. Никога няма да му отнема каквото и да било. Ще си поделим и земята, и добитъка.“ А съпругата на този човек казала: „Възхищавам се на брата на мъжа ми и никога не бих му отнела братската обич, която той заслужава да има.“ Това пък са думите на майката: „Много се гордея със сина си. Тук има място за всички. Боях се, че синовете ми ще се разделят и че жените им ще застанат между тях и ще разделят семейството ни. Вече не ме е страх от това. Помолете сина ми да дойде да ме види скоро. Не ми остава много време.“ Старият му баща не казал много, освен това: „Кой би си пожелал по-добри синове?“

Пишещата машина бе замлъкнала. Маа Рамотсве също спря да говори и погледна човека от правителството, който седеше съвсем неподвижно, само гръдният му кош се повдигаше и спускаше в такт с дишането. Ето че той бавно вдигна ръка и покри лице с нея, наведе се напред, след което вдигна и другата.

— Не се срамувайте да плачете, раа — каза маа Рамотсве. — По този начин нещата започват да се оправят. Това е първата крачка.

През следващите четири дни валя. Всеки следобед се сбираха облаци и тогава, насред мълнии, светкавици и гръмотевици, дъждът се изсипваше на земята. Пътищата, обикновено толкова сухи и прашни, се наводниха, а полетата се превърнаха в големи искрящи равнини. Не след дълго пръстта жадно попи водата и отново се показа земя — ала хората вече знаеха, че водата е дошла, че вече е събрана в язовира и прониква надолу в почвата, откъдето кладенците им черпеха запаси. Всички изглеждаха облекчени: още една суша щеше да им дойде твърде много, макар че щеше да им се наложи да се справят и с нея, както винаги досега. Климатът се променя, твърдяха хората, и всички се чувстваха уязвими от това. В страна като Ботсуана, където реколтата и отглеждането на животните се крепяха на косъм, и най-малката промяна можеше да бъде фатална. Но дъждът бе дошъл и само това бе важно.

В „Тлоквенг роуд спийди моторс“ имаха все повече и повече работа и маа Макутси реши, че единственото, което й остава да направи като изпълняваща длъжността управител на сервиза, беше да назначи още един автомонтьор за няколко месеца, докато види как вървят нещата. Тя пусна малка обява във вестника и в отговор дойде един мъж, работил преди в диамантените мини по поддръжката на дизелови двигатели, сега вече пенсионер. Той предложи да идва по три дена в седмицата. Бе назначен веднага и се оказа, че добре се разбира с колегите си.