Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

В другия край на спектъра бяха добрите момичета . Тези момичета работеха неуморно и бяха уважавани от семействата си. Те бяха тези, които посещаваха възрастните, гледаха малки деца, седейки с часове под някое дърво, за да ги наглеждат, докато играят, които учеха за медицински сестри или, в случая с маа Макутси, минаваха през общо професионално обучение в Ботсуанския колеж за секретарки. За нещастие, тези добри момичета, които носеха половината свят на раменете си, нямаха възможност да се забавляват кой знае колко.

Несъмнено Мотламеди не беше добро момиче, но дали бе възможно, запита се мрачно маа Макутси, някоя от другите да се окаже по-добра? Та нали беше неправдоподобно добри момичета да се явят на конкурс за красота. Това просто не бе сред нещата, с които добрите момичета обикновено се занимаваха. И ако песимизмът й излезеше оправдан, тогава какво би могла да каже на господин Пулани, когато той дойдеше при нея да чуе доклада й? Нямаше да е от голяма полза да заяви, че всичките момичета са еднакво лоши, че никоя от тях не е достойна за титлата. Това щеше да е безпредметно и тя подозираше, че няма да може дори да представи сметка за събирането на подобна информация.

Седеше в колата с чирака и гледаше отчаяно списъка си с имена.

— Сега накъде? — попита младежът. Тонът му бе кисел, но само колкото за вид — явно си даваше сметка, че в края на краищата, тя му е началник, а и той, и колегата му наистина уважаваха тази забележителна жена, която дойде в сервиза и обърна трудовите им навици с главата надолу.

Маа Макутси въздъхна.

— Трябва да се срещна с три момичета — каза тя. — И не мога да реша коя да е следващата.

Помощникът се разсмя.

— Аз знам доста за момичетата — отбеляза той. — Мога да ви разкажа.

Маа Макутси му хвърли пренебрежителен поглед.

— Ти и твоите момичета — започна тя, — само това ти е в акъла, нали? И на теб, и на мързеливия ти приятел. Момичета, та момичета…

Тя се прекъсна сама. Наистина, той имаше опит с момичетата — това беше добре известно в Габороне, който не бе чак толкова голям град. Имаше вероятност, даже немалка всъщност, той да знае нещо за тези момичета. Ако бяха лоши момичета, а те почти сигурно бяха, или по-точно, бяха момичета, които искат да прекарат добре, той сигурно щеше да ги е срещал при обиколките си из баровете. Тя му направи знак да отбие край пътя.

— Спри. Спри тук. Искам да ти покажа списъка.

Помощникът отби и пое листа от маа Макутси. Четенето предизвика усмивка у него.

— Чудесен списък с момичета — каза той ентусиазирано. — Това са някои от най-хубавите момичета в града. Или поне три от тях са от най-хубавите. Момичета от класа, разбирате какво имам предвид, страхотни момичета. Такива момичета харесват момчетата. Много. О, да, страшно много!

Сърцето на маа Макутси прескочи. Интуицията й не я беше подвела — той разполагаше с отговора на нейното дирене и оставаше само да го измъкне внимателно от него.

— Значи кои момичета познаваш? — попита тя. — Кои три?

Чиракът се засмя.

— Ето тази тук — каза той. — Тази, която се казва Макита. Познавам я. Тя е много забавна и много се смее, особено, ако я гъделичкаш. Тази също — Гладис, леле-мале! Една, две, три! И тази я познавам, това момиче на име Мотламеди, или по-скоро брат ми я познава. Казва, че била много умно момиче — студентка в университета, но не си губи времето много-много с разни книги. Много ум, ама и голям задник. Повече се интересува как да стане известна.

Маа Макутси кимна.

— Точно с нея говорих преди малко — поясни тя. — Брат ти има право за нея. Ами другото момиче, Патриша, дето живее в Тлоквенг? Познаваш ли я?

Помощникът поклати глава.

— Не ми е позната — каза той и побърза да добави: — Но съм сигурен, че също е много очарователно момиче. Човек никога не знае.

Маа Макутси грабна листа и го пъхна в джоба на роклята си.

— Отиваме в Тлоквенг — обяви тя. — Трябва да се запозная с тази Патриша.

До Тлоквенг караха в мълчание. Чиракът сякаш се беше задълбочил в мисли — вероятно за момичетата от списъка, — докато маа Макутси мислеше за чирака. Бе много нечестно — но напълно типично за несправедливостта във връзките между половете, — че не съществува израз, подобен на момичета, които искат да прекарат добре , който да се прилага към момчета като този нелеп младеж. Те бяха точно толкова лоши — или даже по-лоши — от момичетата, които искат да прекарат добре , но май никой не ги обвиняваше за нищо. Никой не говореше за момчетата от баровете например , а и на никого не му идваше наум да нарича мъж над дванайсет години лошо момче . Както винаги, очакваше се жените да се държат по-добре от мъжете; те неизбежно биваха критикувани, че правят неща, за които мъжете сякаш притежаваха лиценз да вършат безнаказано. Не беше честно, никога не е било честно и сигурно нямаше да бъде и за в бъдеще. Мъжете ще се измъкнат някак, дори ако ги вържеш с конституцията. Мъжете съдии ще открият, че Конституцията уж казвала нещо по-друго от това, което е написано, и ще го изтълкуват в полза на мъжете. „Всички хора, както мъжете, така и жените, имат право да бъдат третирани еднакво на работното място“ се превръщаше в „Жените могат да получат някои работни места, но не могат да вършат определен вид работа (за тяхна собствена безопасност), а пък и все едно мъжете ще я свършат по-добре.“