Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Леля й уши тази красива рокля за състезанието каза майка й. Даде доста пари, за да купи такъв хубав плат за нея. Това е една много хубава рокля.

— Но другите момичета ще бъдат по-хубави — каза Патриша. — Те са много елегантни момичета. Живеят в Габороне. Има даже една студентка от университета. Тя е много умна.

И лоша, каза си маа Макутси.

— Не бива да мислиш, че ще загубиш — прекъсна я майката. — Не се ходи с такива мисли на състезание, защото никога няма да спечелиш. Ами ако Серетсе Кхама си бе казал: „Никога няма да стигнем доникъде“, къде щеше да е днес Ботсуана? А?

Маа Макутси кимна в знак на съгласие.

— Така не се тръгва на конкурс — потвърди тя. — Трябва да мислиш, че можеш да спечелиш. И може наистина да спечелиш. Никога не се знае.

Патриша се усмихна.

— Права сте. Ще се опитам да бъда по-уверена. Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Е — рече маа Макутси, — кажи ми сега какво би искала да постигнеш в живота си?

Настана мълчание. И двете — маа Макутси и майката — гледаха с очакване Патриша.

— Бих искала да отида в Ботсуанския колеж за секретарки — отвърна тя.

Маа Макутси надникна в очите й. Тя не лъжеше. Това бе чудесно момиче, момиче, което без никакво съмнение говореше истината; едно от най-добрите момичета в Ботсуана.

— Това е един много добър колеж — каза тя. — Аз самата съм го завършила. — Тя направи пауза, но после реши да продължи: — Всъщност завърших го с 97 процента.

Патриша пое дъх.

— Така ли! Това е много висока оценка, маа. Сигурно сте много умна.

Маа Макутси се засмя, опитвайки се да омаловажи факта:

— О, не. Просто се трудих много. Това е.

— Наистина е много висока оценка — повтори Патриша. — Вие сте щастливка, маа, че сте и хубава, и умна.

Маа Макутси загуби дар слово. Никога преди не бяха я наричали хубава, не и непознати. Лелите й бяха казвали, че трябва да се опита да използва външността си, а и майка й веднъж беше рекла нещо подобно, но никой не я бе наричал хубава, освен тази млада жена, нямаща още и двайсет, която самата очевидно бе хубава.

— Много сте мила — отрони тя.

— Тя е мило момиче — каза майката. Винаги си е била такава.

Маа Макутси се усмихна.

— Хубаво — каза тя. — И знаете ли какво? Мисля, че шансовете й в този конкурс са доста сериозни. Всъщност, сигурна съм, че ще спечели. Убедена съм в това.

Маа Рамотсве се върна в Габороне на сутринта след разговора си с готвача. Бяха го последвали още разговори — един, от които доста продължителен — с другите членове на домакинството. Тя поговори със съпругата, която я изслуша замислено и след това унило наведе глава. Говори и със старата жена, която отначало се държеше надменно и непреклонно, но накрая призна правотата на маа Рамотсве и се съгласи с нея. След това се изправи пред брата, който отначало я зяпна с отворена уста, но след това взе пример от майка си — тя се намеси в разговора и рязко му каза какво е длъжен да направи. В края на деня маа Рамотсве се чувстваше изтощена — беше поела риск, но интуитивното й прозрение се бе потвърдило, а стратегията й се бе оказала успешна. Оставаше да разговаря само с още един човек, който беше в Габороне, но тя се опасяваше, че той ще бъде по-труден събеседник.

Обратният път беше приятен. Дъждът, завалял предния ден, бе оказал благотворното си влияние и зеленина бе обагрила земята. На едно-две места тя видя локви, в които небето се отразяваше като парчета сребриста синева. Прахът се беше слегнал; може би това беше най-освежаващото — към края на сухия сезон фините частици проникваха навсякъде, полепваха по всичко и човек усещаше дрехите си твърди и неудобни.

Тя отиде направо на „Зебра драйв“, където децата я приветстваха възбудено — момчето заподскача радостно около белия микробус, а момичето побърза да избута инвалидната си количка навън, за да я посрещне. А през прозореца на кухнята се подаваше лицето на нейната прислужница Роуз, която се бе грижила за децата по време на краткото й отсъствие.

Докато маа Рамотсве изслушваше разказите на децата за училището, Роуз направи чай. Провело се състезание и техен съученик спечелил наградата — талон за книги на стойност петдесет пули. Един от учителите си счупил ръката сега ходел с превръзка. Момиче от по-долните класове изляло цяла тубичка паста за зъби и се разболяло, което можело да се очаква, нали така?

Ала имаше и други новини. Маа Макутси се беше обадила от офиса и помолила маа Рамотсве да й телефонира, веднага щом пристигне, което според нея щяло да стане ден по-късно.