Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Да — каза маа Макутси. — Намерих момичето, което да спечели конкурса.

Маа Рамотсве бе озадачена, но нямаше достатъчно време да навлиза в подробности, тъй като трябваше да се подготви за срещата си в четири часа. През следващия час тя се занима с пощата, помогна на маа Макутси да заведе документи, отнасящи се до работите на сервиза, и изпи набързо чаша ройбос. До времето, в което голямата черна кола паркира пред офиса и от нея изскочи човекът от правителството, кабинетът беше разчистен и подреден и маа Макутси, заела строга поза зад бюрото си, се правеше, че печата писмо.

— Значи така — започна човекът от правителството, докато се облягаше на стола и кръстосваше ръце върху корема си, — не останахте там много дълго. Затова предполагам, че сте успели да хванете отровителя. Много се надявам да сте успели.

Маа Рамотсве погледна към маа Макутси. И двете бяха свикнали с арогантността на мъжете, но това далеч надминаваше обичайните прояви.

— Прекарах там точно толкова време, колкото бе нужно, раа — каза тя спокойно. След което се върнах, за да обсъдя случая с вас.

Човекът от правителството сви презрително устни.

— Аз настоявам за отговор, маа. Не съм дошъл, за да се занимавам с продължително обсъждане.

Чаткането на пишещата машина рязко отекна в тишината.

— В такъв случай — каза маа Рамотсве, — можете да се върнете в кабинета си. Или искате да чуете това, което имам да ви кажа, или не.

След кратко мълчание човекът от правителството проговори, вече с по-тих глас:

— Вие сте много дръзка. Вероятно нямате съпруг, който да ви научи как да се отнасяте с уважение към мъжете.

Шумът, който вдигаше пишещата машина, нарасна забележимо.

— А вие вероятно имате нужда от съпруга, която да ви научи как да се отнасяте с уважение към жените — отговори маа Рамотсве. — Но моля ви, не ми позволявайте да ви губя времето. Вратата е ето там, раа. Отворена е. Можете да си тръгвате.

Човекът от правителството не помръдна.

— Не чухте ли какво казах, раа? Нали няма да се наложи да ви изхвърля? Отвън има двама младежи, които са много заякнали от тежката работа по двигателите. Тук е и маа Макутси, която вие, между другото, дори не поздравихте, тук съм и аз. Това прави четирима души. Шофьорът ви е възрастен човек. Ние ви превъзхождаме по численост, раа.

Човекът от правителството все така не помръдваше. Очите му бяха сведени към пода.

— Е, раа? — пръстите на маа Рамотсве започнаха да барабанят по масата.

Човекът от правителството вдигна глава.

— Съжалявам, маа. Бях груб.

— Благодаря — каза маа Рамотсве. — Сега, след като поздравите както трябва маа Макутси — по традиционния начин, ако обичате, — ще можем да започнем.

— Възнамерявам да ви разкажа една история — обърна се маа Рамотсве към човека от правителството. — Историята започва с едно семейство, което имало трима сина. Бащата бил много щастлив, че първородното му дете е момче и му давал всичко, което то искало. Майката също се радвала, че родила син на мъжа си, и също го обграждала с много грижи. След това се родило второ момче и те много се натъжили, като разбрали, че главата му не е съвсем в ред. Майката чувала зад гърба й хората да говорят, че родила такова момче, понеже била с друг мъж по време на бременността си. Разбира се, това не било истина, ала всички тези лоши приказки я наранявали и тя се срамувала да излиза навън. Но това дете било щастливо — то обичало да стои при добитъка и да брои животните, въпреки че не умеело да го прави много добре.

Първородният син бил много умен и се справял добре. Отишъл в Габороне и станал известен политик. Ставал все по-могъщ и известен, но едновременно с това и все по-арогантен.

Но ето че се родил и трети син. Първородният много се зарадвал на това и обикнал малкия. Но под тази любов имало страх, че това ново момче може да му отнеме любовта, на която той се радвал в семейството, и че баща му може да предпочете новородения. Всичко, което бащата правел, било тълкувано като знак, че наистина предпочита по-малкия си син, което естествено не било така, защото той обичал всичките си синове еднакво.

Когато по-младият син се оженил, първородният бил много ядосан. Той не казал на никого за чувствата си, но гневът в него нараствал. Бил твърде горд, за да говори с когото и да било за това, понеже се бил издигнал толкова много и бил станал толкова важна личност. Мислел, че новата съпруга ще му отнеме брата и че той ще остане без нищо. Мислел, че тя ще се опита да им вземе фермата и всички животни. Дори не се запитал дали това може да е вярно.