Алегзандър Смит - Морал за красиви момичета

— Беше много развълнувана — каза Роуз. — Каза, че имала да ви съобщи нещо важно.

Седнала пред чашата чай, от която излизаше пара, маа Рамотсве набра телефона на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ — номерът беше общ и за двете фирми. Телефонът позвъня известно време, преди тя да чуе познатия глас на маа Макутси.

— „Дамска Тлоквенг роуд…“ — започна тя. — Не, „Спийди моторс №1…“

— Аз съм, маа — каза маа Рамотсве. — Знам какво имаш предвид.

— Вечно ги смесвам — засмя се отсреща маа Макутси. — Така се случва, когато се опитваш да ръководиш две фирми едновременно.

— Не се съмнявам, че ръководиш добре и двете — каза маа Рамотсве.

— Ами, да — отвърна маа Макутси. — Всъщност се обаждах да ви кажа, че точно взех един доста голям хонорар. Дв хиляди пули за един случай. Клиентът беше много доволен.

— Справила си се много добре — похвали я маа Рамотсве. — Ще намина по-късно да поговорим за това. Но най-напред бих искала да ми уговориш една среща. Обади се на човека от правителството и му кажи, че трябва да дойде да ме види в четири часа.

— А ако е зает?

— Кажи му, че не може да е зает. Кажи му, че въпросът не търпи отлагане.

Тя допи чая и изяде голям сандвич с месо, приготвен от Роуз. Маа Рамотсве се бе отучила да яде готвено на обяд, с изключение на събота и неделя, и се задоволяваше с нещо дребно и чаша мляко. Тъй като обаче обичаше сладко, се случваше пастичка или поничка да последват сандвича. Така или иначе, тя беше дама с традиционно телосложение и нямаше нужда да се тревожи за размера дрехи, който носи, като онези нещастни, невротизирани хора, които вечно се гледат в огледалото и мислят, че са твърде дебели. А и какво значи „твърде дебел“? Кой има право да казва на другия какъв размер дрехи да носи? Това беше форма на тирания от страна на слабите, но тя нямаше намерение да я приема. Ако тези слаби хора станеха още по-настоятелни, щеше да се наложи по-щедро надарените хора направо да им натрият носа. Да, щяха да ги научат те! Ама-ха!

Малко преди три тя пристигна в офиса. Чираците се занимаваха с някаква кола, но я поздравиха сърдечно и без следа от цупенето и сърденето, които преди толкова я бяха нервирали.

— Доста сте заети — отбеляза тя. — Колата, която поправяте, изглежда много хубава.

По-големият избърса уста с ръкав.

— Това е чудесна кола. На една дама е. Знаете ли, че сега всички жени си карат колите тук? Толкова сме заети, че на нас самите ще ни трябва помощник! Това ще е страхотно. Ще си имаме бюра и кабинети, а помощниците ще тичат наоколо да правят това, което им кажем.

— Ти си един много смешен младеж — развесели се маа Рамотсве. — Но не се главозамайвай. Помни, че си само един чирак и че сега началник е дамата там вътре, с големите очила.

Помощникът се засмя.

— Тя е добър началник. Харесваме я. — Той спря за миг и погледна втренчено маа Рамотсве. — Но какво става с господин Дж. Л. Б. Матекони? Той оправя ли се?

— Твърде рано е да се каже — отговори маа Рамотсве. — Доктор Мофат каза, че на тези таблетки може да им трябват две седмици, за да подействат. Налага се да почакаме още няколко дни, за да видим.

— Добре ли се грижат за него?

Маа Рамотсве кимна, фактът, че чиракът попита за това, бе добър знак — показваше, че е започнал да се интересува от другите. Може би порастваше. Може би в това имаше пръст маа Макутси, която вероятно се опитваше да ги научи както на работа, така и на известен морал.

Тя влезе в офиса и намери маа Макутси на телефона. Тя бързо приключи разговора и стана да поздрави работодателката си.

— Ето го тук — каза маа Макутси, като подаде лист хартия на маа Рамотсве.

Маа Рамотсве разгледа чека. Изглежда, две хиляди пули очакваха „Дамска детективска агенция №1“ в „Стандарт банк“. А най-отдолу беше написано добре известно име, което накара маа Рамотсве да поеме дълбоко дъх.

— Онзи, който организира конкурсите за красота?!

— Точно той — потвърди маа Макутси. — Той беше клиентът.

Маа Рамотсве мушна чека на сигурно място в корсажа си. Съвременните начини за правене на бизнес не бяха никак лоши, разсъждаваше тя, но когато става дума за опазване на пари, малко места можеха да съперничат на това.

— Сигурно си се справила много бързо — каза маа Рамотсве. — Какъв беше проблемът? Неприятности с жена му?

— Не — каза маа Макутси. — Ставаше дума само за красиви момичета, той искаше да разбере дали на някое от тях може да се вярва.

— Много интересно — отбеляза маа Рамотсве. — Явно си намерила такова.