Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Довиждане — каза припряно и забърза към къщата, скрита сред дърветата.

— Довиждане — отвърна Елъри сдържано и се качи в чакащия самолет.

В съботното утро Елъри седеше на масата в кухничката си по пижама и халат и разпределяше вниманието си между препечената филийка, утринния вестник, който съдържаше последните новини по случая Ройл — Стюарт — никакво развитие, — и едно книжле със заглавие „Гледане на карти“. Внезапно телефонът иззвъня.

— Куин! — Гласът на Тай бе нетърпелив. — Какво каза?

— Кой какво каза?

— Бони. Обясни ли й всичко?

— О, Бони ли? — Елъри мислеше трескаво. — Ами виж, Тай имам лоши новини.

— Какво искаш да кажеш?

— Изобщо не ми повярва. Убедена е, че баща ти е писал онези писма на майка й.

— Но как може! — ревна Тай. — В това няма здрав разум. Ти не й ли каза за куриерската служба?

— А, разбира се — излъга Елъри. — Но от една жена не може да се иска здравомислие, Тай. Човек с твоя опит би трябвало да го знае. Защо не вземеш да се откажеш от Бони като от безнадежден случай?

Тай мълчеше. Елъри почти го виждаше как стиска гневно зъби.

— Не е възможно да греша — каза Тай най-сетне с някакво упорито отчаяние. — Тя ми се отдаде изцяло. Тя ме обича. Знам, че е така.

— Вятър, момичето е актриса. Жените умират да разиграват театър, а когато това им е и професия…

— Ти откога разбираш толкова от жени? Честна дума, не се преструваше!

— Виж, Тай — рече Елъри с престорено раздразнение, — аз съм зает човек, а и в този ранен утринен час не съм в най-добрата си форма. Попита ме и ти казах.

— Целувал съм доста момичета през живота си и мога да преценя кога е сериозно и кога не.

— Тъй рече Казанова — въздъхна Елъри. — Пак ти повтарям, че трябва да си вземеш отпуска. Хвани първия самолет на Изток. Една обиколка из увеселителните заведения на Бродуей ще изкара Бони от главата ти.

— Не ща да я изкарвам от главата си! По дяволите, щом нещата стоят толкова зле, ще отида лично да се разбера с нея. Всъщност отдавна трябваше да го направя.

— Чакай — рече Елъри разтревожен. — Не си търси белята, Тай.

— Знам, че щом поговоря с нея, щом пак я взема в ръце…

— Е, какво искаш — нож в гърба, докато я прегръщаш? Тя получава писма.

— Пак? — не повярва Тай. — Нали прибрахме целия вързоп от куриерската служба!

— Показа ми едно, което е получила вчера. Адресирано до нея.

— До нея?

— Да, със седмица пика вътре, „Враг“.

— Но ако е било изпратено в четвъртък вечерта… а ние знаем, че не може да е изпратено от службата на онзи Люси… ами да, това доказва, че татко не го е пратил!

— О, тя много добре знае, че баща ти не го е пратил — рече Елъри отчаян. — Работата е по-сериозна. Мисли, че ти си го пратил.

— Аз? — попита Тай зашеметен.

— Да, тя сега е убедена, че цялата поредица от карти е дело на семейство Ройл. Тези до Блайт от баща ти, а сега това очевидно първото от новата поредица — от теб.

— Но това е… това е безумие! От мен? Тя да не би наистина да мисли, че аз?…

— Казах ти, че с нея не може да се спори. Никога няма да оправиш тази работа, Тай. Не си губи напразно времето.

— Но как може да мисли, че аз я преследвам! Ще трябва да направя нещо, да я убедя…

— Не знаеш ли, че най-инертният материал във вселената е една идея, влязла в главата на жена? Нищо не може да я изкара оттам! Слушай, не че променям темата, но ти имаш ли пишеща машина?

— Какво? — измънка Тай.

— Попитах те дали имаш пишеща машина?

— Ами да. Но…

— Къде е?

— В гримьорната ми. Къде отиваш сега? Да видя Бони.

— Тай. — Елъри потръпна от собственото си вероломство — Недей. Послушай ме. Може… да е опасно.

— Опасно? Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че разбираш английски отлично.

— Чакай — рече Тай остро, — да не би Бони… Шегуваш ли се, или си полудял?

— Ще ми направиш ли една услуга? Недей да разговаряш с Бони, докато аз не ти кажа, че е безопасно.

— Не те разбирам, Куин.

— Ще трябва да ми обещаеш.

— Но…

— Не мога да ти обясня сега. Даваш ли ми дума?

Тай млъкна, после каза уморено:

— Е, добре. — И затвори телефона. Елъри направи същото, попивайки потта от челото си. Размина се. Самият той бе още чирак в лабораторията на любовта и тъкмо започваше да открива мощните магнетични свойства на великата страст. Ама че упорито хлапе! В същото време господин Куин изпитваше страшен, унищожителен срам. От всички тъмни деяния, които се бе налагало да извършва в интерес на чистата истина, това положително бе най-тъмното.