Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Къде е гримьорната на Тай?

— Ооо — отрони тя.

И без повече думи го поведе към малката сенчеста уличка с вилите, на „Магна“. Изкачиха се до входа на една от тях. Не бе заключено и те влязоха.

Пишеща машина със стандартни размери стоеше на масата до прозореца. Бони застина на прага. Елъри отиде до масата, извади чист лист хартия от джоба си и бързо напечати няколко реда. После се върна при Бони с листа, измъквайки от джоба си плика, който тя току-що бе получила.

— Ясно като бял ден — рече той глухо. — Ето, Бони, сравнявай. Забелязваш ли „b“-тата, „d“-тата, и „t“-тата? Счупени са. — Той не спомена, че както и „h“-тата, и „r“-тата на портативната машина на Джак Ройл, дефектните букви бяха прясно изпилени. — И в този случай шрифтът е „Елит“, нещо необичайно за този тип машини.

Бони пристъпи напред и погледна, но не листовете, а направо машината. Натискаше клавишите един по един и оглеждаше буквите.

— Виждам.

— Няма никакво съмнение. Този плик, както и другия, който получи вчера, са били надписани на тази машина.

— Ти откъде разбра? — попита го тя със същия странен поглед.

— Просто предположих.

— Тогава трябва да има и индигово копие на жълтия лист с кода. Няма да е пълно без него.

— Умница! — Елъри затършува из чекмеджето на масата. — А, ето го! Май е трети или четвърти екземпляр. — Показа й листа, но тя продължаваше да гледа него.

— Какво ще правиш сега? — Гласът на Бони бе леден. — Ще изобличиш ли Тай пред инспектор Глюк?

— Не, не, това ще е прибързано — каза Елъри припряно. — Не разполагаме с истински улики за прокурора.

Тя не каза нищо.

— Бони, не споменавай никому за това. И се пази от Тай. Чуваш ли?

— Чувам — каза Бони.

— Стой колкото се може по-далеч от него!

Бони отвори вратата.

— Къде отиваш сега?

Бони не отговори.

— Пази се!

Тя го погледна само веднъж — с дълъг, суров поглед, който, странно защо, криеше в дълбините си проблясък на страх. Тръгна с бързи крачки. След половин пресечка хукна. Елъри я проследи с мрачен взор. Когато тя се скри зад ъгъла, затвори вратата и се отпусна на стола.

„Чудно — мислеше си злочесто той — какво ли е наказанието за убийство на любов.“

Куин седеше в стаята на Тай и размишляваше. Размишлява доста време. Положението изглеждаше задоволително в много отношения. Да, при това в значителна степен. В едно отношение обаче не беше. И то в най-важното.

„До болка позната история — си мислеше Куин. — Намираш орех и няма с какво да го счупиш. Не е възможно да няма друг изход, освен изчакването. Мисли, Елъри, мисли!“

И Елъри мислеше. Мина един час, после втори. Елъри продължаваше да мисли. Но без резултат. Стана, поразтъпка се. Всичко си бе дошло на мястото. Случаят лежеше пред него гладък, лъскав и цял — нямаше грешка. Въпросът бе как да го подхване, без да предизвика непоправима бъркотия.

Като се надяваше искрено, че ще му дойде вдъхновението, Куин излезе от вилата, напусна територията на студията и взе такси до хотела. В апартамента си той позвъни на администратора и нареди да изкарат колата му от гаража. Докато събираше богатата си колекция от писма и ги поставяше едно по едно под капака на портативната пишеща машина на Джак Ройл, иззвъня телефонът.

— Куин? — изрева инспектор Глюк. — Веднага ела в управлението! Веднага, чуваш ли ме?

— Дали чувам? Имам ли друг избор, Глюк?

— Сега няма да приказвам. Плюй си на пъргавите пети и идвай веднага.

— Ммммм — рече Елъри. — Да си взема ли четката за зъби и пижамата?

— Отдавна трябваше да те вкарам в пандиза. Побързай, по дяволите!

— В интерес на истината тъкмо се канех да дойда при теб, Глюк…

— Ти и собствения си баща ще продадеш — изрева инспекторът. — Давам ти половин час. Нито минутка повече! — И затвори.

Елъри се намръщи, въздъхна, щракна капака на пишещата машина, слезе по стълбите, качи се на колата и се отправи към центъра на Лос Анджелис.

— Е? — запита Куин точно след половин час.

Инспектор Глюк седеше зад бюрото си неумолимо намръщен и се опитваше да изглежда едновременно сърдит и обиден. Дишаше тежко и гневно.

— Какво носиш там? — изръмжа той и посочи пишещата машина.

— Аз попитах пръв — рече лукаво Елъри.

— Сядай и не се прави на много остроумен. Чел ли си днес рубриката на Пола Парис?

— Не.

— Ти неграмотен ли си, или нашите вестници не са достатъчно изискани за вкуса ти? В края на краищата минаваш за литератор!