Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Той се отправи с въздишка към кухничката си с книжката в ръка, измъчван от мрачни мисли. На вратата се позвъни. Той се обърна разсеяно, отиде и отвори. На прага стоеше Бони.

— Бони? Виж ти! Влез.

Бони сияеше. Профуча край него, хвърли се на канапето и вдигна към Елъри искрящите си очи.

— Какъв чудесен ден! Нали? Този халат страшно ви отива, господин Куин. А мен току-що ме проследи същата черна лимузина и ми е все едно… който и да е… случи се нещо прекрасно!

Елъри затвори унило вратата. Сега пък какво? Все пак се насили да се усмихне.

— Този случай има поне една приятна черта — позволява ми ежедневно да общувам с една от най-прелестните девойки на света.

— Една от най-щастливите — засмя се Бони. — И да не би се опитвате да ме прелъстите по този архаичен начин? Толкова ми е леко на душата, че дори ме е срам! — Тя започна да се друска на канапето, като весело малко момиченце. — Няма ли да ме попитате какво има?

— В смисъл?

— Защо съм толкова щастлива?

— Е — каза той без въодушевление. — Какво стана?

Тя отвори чантата си. Елъри я погледна изпитателно. Прелестното й личице бе тъй посърнало от преживяната скръб, че нито радостта й в момента, нито изкусният й грим можеха да скрият това. Бузите й бяха хлътнали, под очите си имаше тъмни виолетови сенки. Изглеждаше като тежко болен човек, който току-що е научил от лекаря си, че има надежда да се оправи.

Тя извади един плик от чантата си и му го подаде. Елъри го взе смръщено. Защо поредното предупреждение имаше такъв изключителен ефект върху настроението й? Когато извади изпратената карта потръпна от лоши предчувствия. Беше четворка пика. Вторачи се в картата мрачно. Значи така. Ако правилно си спомняше листа, кода…

— Не ти трябва да търсиш жълтия лист — рече Бони весело. Знам всичко наизуст. Четворка пика означава: „Пази се от човека, в когото се съмняваш.“ Не е ли великолепно?

Елъри седна срещу нея и заразглежда плика.

— Май не се радваш много — рече Бони. — Не мога да си представя защо.

— Може би — смънка Елъри — защото не разбирам какво му е хубавото.

Очите на Бони се разшириха.

— Но нали значи: „Пази се от човека, в когото се съмняваш.“ Не разбираш ли? — рече тя щастливо. — А аз си мислех, че онази карта вчера я е пратил Тай!

Бони, Бони. Елъри се почувствува същински злодей. Първо Тай, сега Бони. Само изверг би посегнал на блаженството, засияло върху изпитото й лице — първия изблик на неподправено щастие след безкрайните дни на съмнения, терзания, тревоги и печал. И въпреки това налагаше се. Бе жизненоважно да заличи радостта от лицето й. За миг Елъри се поколеба дали да не каже на Бони истината. Това щеше да я спре, ако преценяваше правилно характера й. Но тя нямаше да се въздържи да не го каже на Тай. А ако Тай разбере…

Елъри се стегна.

— Не виждам защо се радваш толкова — рече той с пресилен присмех.

Бони се втренчи в него.

— Какво имаш предвид?

— Вчера бе убедена, че Тай е изпратил предишната карта. Очевидно вече не мислиш така. Какво те накара да промениш мнението си?

— Ами тази карта… тази, която държиш!

— Боя се, че не мога да вникна в логиката ти — рече студено Елъри.

Усмивката й изчезна.

— Искаш да кажеш, че не разбираш… — Тя отметна глава — Шегуваш се. Има един — единствен човек на този свят, в когото можех да се съмнявам. Това бе Тай.

— Е, и какво?

— Който и да е пратил тази карта, значението й е очевидно — тя ме предупреждава да се пазя от Тай. Не разбираш ли? — изкрещя тя отново с порозовели бузи. — Не разбираш ли, че това оправдава Тай, невъзможно е да я е пратил той. Тай би ли ме предупредил, ако стоеше зад всичко това? — Тя замълча тържествуваща.

— Би го направил при известни обстоятелства.

Усмивката й изчезна сякаш завинаги. Тя сведе поглед и започна безцелно да подръпва дръжката на чантата си.

— Предполагам — рече тя тихичко, — че знаеш какво приказваш. Аз… мен не ме бива много по тези работи. Просто ми се стори, че…

— Той е изключително ловък — каза Елъри с глух глас. — Знае, че го подозираш, и затова ти е изпратил единственото послание, което би разсеяло съмненията ти. Както и стана.

Елъри се изправи, защото не можеше да гледа отчаяното потрепване на ръката й. В същото време почувствува, че очите й го следят със странен поглед — тъжен, остър, изпитателен, прям, който го караше да се чувствува като престъпник.

— Ти наистина ли го вярваш? — промълви Бони.

— Чакай. Ще ти докажа! — отвърна Елъри троснато, влезе в спалнята си, затвори вратата и бързо взе да се облича. Предпочиташе да не мисли за нищо. Бони го закара до „Магна“ и когато паркира колата си в гаража на студията, той каза: