Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— От къде на къде Стюарт е сервирал толкова пари на Джак? Джак не му бе никакъв. Или може би се лъжа?

— Едва ли. Това е работа на Блайт. Тя е завела Джак в сряда да видят баща й, помолила го е за парите. Той каза, че й ги е дал, за да се отърве от двамата.

— Звучи доста шантаво, та може и да е истина. Дори това да не е било причината, подписът е неговият. Знаем, че старият господин действително е издал чек на тази стойност.

— Нещо друго открихте ли?

— Нищо. Уликите ни срещу приятелките на Джак не доведоха до нищо, всяка си има алиби. А и отровата… никаква следа.

Елъри забарабани с пръсти по стола. Глюк се навъси.

— Но пък тези скалъпени улики сега! Ако се опитват да натопят Тай, много глупаво е било да изпращат последната карта! С що за човек си имаме работа?

— С човек, който слага морфин в коктейлите и праща писма без думи. Загадъчно, нали?

— Може би — измърмори инспекторът с надежда — онази история с картите ще ни доведе до нещо в края на краищата. Със сигурност знаем, че Блайт все с гледачки се разправяше, както повечето шантави дами тук.

— Никоя уважаваща себе си гледачка не би забъркала миш-маш като онзи от жълтия лист!

— Не те разбрах?

— Порових се в окултното изкуство и много скоро се убедих, че картите едва ли са изпратени от професионална гледачка или дори от човек, който разбира от тези неща.

— Искаш да кажеш, че значенията на картите са измислени?

— О, тълкуването на картите е правдоподобно от начало до края. Единствената волност, която си е позволил отровителят, е по отношение на деветката спатия — по принцип тя означава „предупреждение“. Нашият приятел Егбърт е внесъл една малка поправка — изтълкувал е картата като „последно предупреждение“. Иначе значенията могат се открият във всяко ръководство за гледане на карти.

Бедата е, че значенията на картите от жълтия лист представляват случайна смесица от няколко различни системи. Има доста системи нали знаеш. Някои използуват петдесет и две карти, други — тридесет и две, има дори една, наречена „Пасианс 21“. Не е взето предвид и различното значение на правите срещу обърнатите карти, не се споменава нищо за различните методи на гледане: „Оракул“, „Староанглийски“, „Цигански“, „Магьоснически“, „Римски“, нито пък отделните начини на подреждане: „Девет реда“, „Пасианс на влюбените“, „Подкова на късмета“, „Пирамида“, „Рулетка“. Също така скъсването на карта на две за обръщане на значението й… Това е нововъведение на нашия приятел Егбърт, никъде не се споменава за подобно нещо. Също…

— Спри, моля ти се! И това ми стига — извика инспекторът, като се хвана за главата.

— Надявам се, че ти е ясно какво имам предвид?

— Ясно ми е само, че ще се поболея от тая история — изстена Глюк.

— C’est la vie 24 — рече Елъри философски и излезе.

Упъти се направо към Холивудските възвишения като предан пощенски гълъб. Самата гледка на бялата къща успокои изтерзания му дух и приласка като нежна милувка трескавите му мисли.

Пола го накара да виси в чакалнята двадесет минути и набързо заличи благотворния ефект на къщата си.

— Не бива да постъпваш така с мен — рече той с упрек, когато секретарката й го въведе. Изяждаше я с очи. Дрехата й бе плътно прилепнала и изящна, изглеждаше прелестно. Чудно как всеки път, щом я видеше, откриваше нов повод за възхищение! На левия й клепач например имаше мъничка бенка. Направо очарователна. Придаваше на погледа й изразителност, характер. Той сграбчи ръката й.

— Какво не бивало да правя? — промърмори Пола.

— Да ме караш да чакам. Пола, така апетитна изглеждаш, че бих те изял.

— Канибал — засмя се тя и стисна ръцете му. — Какво можеш да очакваш, когато не си предупредил дамата предварително, че ще я посетиш?

— Че какво значение има?

— Какво значение имало! Наистина ли си толкова глупав, колкото ме караш да мисля? Не знаеш ли, че всяка жена търси повод да смени тоалета си?

— А, така ли? Не е нужно да се докарваш заради мен.

— Не се докарвам! Това е просто един стар парцал…

— Вечното оплакване! А какво е това на устните ти? Не обичам червило.

— Господин Куин! Обзалагам се, че още носиш наполеонки като дядо си!

— Женските устни са несравнимо по-привлекателни в природния си вид. — Той я притегли към себе си.

— Е, червилото ще остане — рече Пола бързо и се отдръпна.

— О, ти ме влудяваш! Все си казвам, че ще се държа с теб хладно и недостъпно като кралица, а ти ме караш да се чувствувам като момиченце на първата си среща. Седни, демон такъв, и ми кажи за какво си дошъл.