Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Пола — рече господин Куин през зъби. — Търпението ми се изчерпва. Ще трябва да ти дам урок. Настъпен, даже плъхът се обръща да ухапе!

— Каква непретенциозна метафора!

— Пола — прогърмя господин Куин, — призовавам те!

— Защо с този официален тон? — усмихна се Пола. — Ако уязвиш мъжкото честолюбие, последствията няма да закъснеят. Към — какво ме призоваваш?

Господин Куин си седна пак с мразовита усмивка, но без да сваля очи от нея.

— Да ми кажеш кой уби Джак Ройл и Блайт Стюарт.

Тя вдигна вежди.

— Ти не знаеш ли… ти, човекът, който знае всичко?

— Аз пръв те попитах. Имаш ли някакви подозрения?

— Колко досадно. — Тя набърчи нослето си. — О, струва ми се, че мога да се досетя, ако поискам.

— Да се досетиш — присмя се Елъри. — И разбира се, догадката ти няма да има нищо общо със здравия разум. Там е работата я. Жената не разсъждава. Тя се досеща.

— Ами ти, великият, всемогъщ мъж, си стигнал до извода просто с херкулесовски напъни на мисълта, така ли?

— Кой е? — попита Елъри.

— Ти кажи пръв.

— Боже мой, Пола, държиш се като дете.

— Защо да ти се доверявам? — промълви Пола. — После ще твърдиш, че ти си отгатнал. Но няма да употребиш думата „отгатнал“. Ще кажеш „стигнал до извода“ или нещо подобно.

— За бога — рече ядосано Елъри. — Аз не си служа с догадки, а с научни методи.

— Разправяй ги на друг. — Пак присмех. — Напиши името… името, което си отгатнал… аз ще направя същото и ще си разменим бележките.

— Много добре — изпъшка Елъри. — Ти внесе смут в душата ми. Това са детинщини, но все някой трябва да ти даде гореспоменатия урок.

Пола се изсмя, измъкна два листа хартия, даде му молив, извърна се гърбом и бързо написа нещо на своя лист. Елъри се подвоуми. После бавно изписа едно име. Когато тя се обърна, погледът му бе сведен надолу.

— Чакай. Имам още едно предположение. Дай два плика.

Пола го погледна с недоумение, но се подчини.

— Сложѝ твоя лист в този плик, аз ще сложа моя в другия.

— Но защо?

— Прави каквото ти казвам.

Тя сви рамене, сложи листа в плика и го залепи. Елъри стори същото. После прибра нейния плик в портфейла си и й подаде своя.

— Да не се отваря — рече той мрачно, докато не заловим нашия приятел.

Тя се изсмя отново.

— Тогава, страхувам се, никога няма да ги отворим.

— Защо?

— Защото престъпникът никога няма да бъде заловен.

— Така ли? — промълви Елъри.

— О, сигурна съм в това — отвърна Пола.

Гледаха се дълго време мълчаливо. Присмех искреше в очите й.

— И какво те кара да бъдеш толкова сигурна? — запита най-сетне Елъри.

— Нямаш никакви доказателства. Нито една улика, която да представиш в съда. Освен ако не премълчаваш нещо.

— Ако Егбърт падне в клопката, ще признаеш ли, че си сбъркала? — рече Елъри с грейнал поглед.

— Самият факт ще докаже, че не съм права, нали? — промълви тя. — Но няма да успееш.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Разбира се. Ако се закълнеш — тя го погледна изпод дългите си мигли, — че в момента не разполагаш с никакви улики.

— Нямам.

— Тогава не мога да загубя, освен ако на онзи злодей не му хрумне внезапно да си признае всичко сам.

— Едва ли ще направи подобно нещо. На какво се обзалагаме?

— На каквото искаш.

— На каквото искам?

Тя сведе мигли.

— Ами… това е доста общо казано. Всичко в границите на разумното.

— Разумно ли ще бъде загубилият да заведе спечелилия в клуб „Подкова“? — рече Елъри.

И преди беше виждал проблясъка на ужас в очите й, който почти го накара да се откаже. Почти, но не съвсем. Моментната му слабост изчезна бързо.

— Не ти стиска — присмя се Елъри. Ако с тази противна фраза могат да се опишат чувствата на една изискана дама. Е, знаех си аз.

— Не съм… отказала.

— Значи, обзалагаме се.

Тя тихичко се засмя.

— Както и да е, няма никаква вероятност да спечелиш.

— Обзалагаме ли се?

— Обзалагането трябва да включва два възможни изхода, иначе не е никакво обзалагане. Ти какво ще пожертвуваш, ако загубиш? Както съм сигурна, че ще стане.

— Може би моята…

— Нещо просветна в погледа на Пола, но вече не ужас.

— Твоята какво? — бързо попита тя.

— Ами…

— Какво щеше да кажеш?

— Знаеш ли, Пола — рече Елъри, отбягвайки жадния й взор. — На теб трябва на благодаря за разрешаването на този случай.

— Но ти май щеше да кажеш…

— Ти си човекът, който ми предостави съществените улики! — Тонът му стана делови. — Двете най-важни улики!

— Елъри Куин, иде ми да те набия! Кой го е грижа сега за това?