Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Ето човека, когото търсите, инспекторе!

— Стига глупости — рече инспекторът също тъй отдалеч. — Хайде, Куин, ставай. Ще си изцапаш хубавите панталони.

— Къде съм? — измърмори Куин.

— Той е, и още как! — викна Бони. — Цапни го пак, Тай. Подлец такъв!

Примижавайки, за да вижда по-добре, Куин различи два изящни глезена, нещо като развята пола и миниатюрен алигатор, който нервно потропваше. Не, това беше обувка от кожа на алигатор.

— Знаех си аз, че има нещо нередно! Когато ме заведе в гримьорната на Тай… о, толкова хитро го бе измислил! Онази пишеща машина, ловките му „дедукции“, а пък Тай никога не би пратил онова предупреждение срещу самия себе си, ако той изпращаше писмата! После със собствените си очи видях, че буквите „b“, „d“, и „t“ са изпилени, и веднага разбрах: Тай не би го направил, ако той наистина ги праща. — Бони спря да си поеме дъх, но не за дълго. — Разбирате ли? Лъгал е през цялото време! И така, отидох право при Тай, точно така направих и…

Бони говореше ли, говореше, а господин Куин си лежеше и изучаваше тавана. Защо ли се олюляваше той така? Ясно! Имаше земетресение, трус. Калифорния играеше чарлстон!

— Да — изръмжа Тай, — и ние сверихме фактите, отдавна трябваше да го сторим, и, инспекторе, ще бъдете изненадан от нещата, които този човек ни бе казал поотделно. Той всъщност се беше опитал убеди всеки от нас, че другият е убиецът.

— Да, точно така ми каза…

— Тоя долен убиец точно така ми каза…

Разговорът нямаше край. „Някой вдига пара“, реши господин Куин, но колкото и да се напрягаше, не можеше да разбере защо изстена и се помъчи да стане.

— Хайде, хайде — рече Глюк без капка съчувствие. — Само ти посмачка мустаците. Не че не си го заслужаваш, потаен единак такъв. — Ненавистното същество дори се подхилваше, докато помагаше на Куин да седне. — Как се чувствуваш? Ужасно, надявам се.

— Челюстта ми е счупена — измънка Куин и с усилие се изправи на крака. — Оох, главата ми!

— Ще казва на Бони, че аз съм изпращал писмата, а? — озъби се Тай, свивайки отново юмрук.

— Защо ще го прави, ако не ги с пратил самият той? Отговорете ми на този въпрос! — извика тържествуващо Бони и обви с ръце врата на своя герой.

— Ами имах си причина — рече кратко Елъри. — Къде е огледалото?

Заклатушка се към огледалото в коридора и огледа физиономията си. Докато изучаваше внимателно телесните си увреждания и бързо растящия светловиолетов оток на брадичката, на вратата се позвъни. Клотилд профуча край него и отвори на двама мъже. Замаяният Елъри успя да различи само, че единият е бавен и мрачен, другият бърз и възбуден. Той потърка очи и се облегна на стената.

— Пусни ги да влязат — промърмори. — Глюк, нали ти казах…

Очевидно инспекторът бе на същото мнение, защото бързо излезе да поговори с хората си. Бавният мина бавно покрай Елъри, без да покаже, че го познава, и влезе във всекидневната, а бързият мина бързо. Куин, доволен, че челюстта му е все още цяла, се затътри подир тях, спря до вратата и притвори очи. Бавният стоеше на прага на стаята и гледаше Бони. Само я гледаше. По бузите му плъзна червенина.

— Буч е дошъл — рече тихо Бони.

— О, виж какво, Буч — започна Тай предизвикателно. — Щяхме да ти кажем, да ти съобщим някак…

— По дяволите! — изкрещя бързият — Не ми пука как вие двамата мартенски котараци ще подреждате личния си живот, но проклет да съм, ако мога да разбера защо изиграхте такъв мръсен номер на собствената си студия!

— Я се разкарай! — рече Тай. — Буч, наистина ти дължим…

— Да се разкарам ли? — Сам Викс гледаше страховито с едничкото си око. — Той ще ми каже какво да правя! Слушай, фукльо, вие нямате личен живот, ясно ли е? Вие сте инвентар като тази къща. Собственост сте на „Магна“, ясно? Когато „Магна“ свирне…

— О, престани, Сам — рече Бони. Тя направи крачка към Детето Чудо. Буч още я съзерцаваше с ужасяващата печал на човек, който гледа как завинтват капака на ковчега и отнасят рожбата, майката или любимата му. — Буч, скъпи. — Бони попипа полата си. И двамата бяхме така възбудени… Знаеш, мисля, какво съм изпитвала винаги към теб. Всъщност никога не съм ти казвала, че те обичам, нали? Отнесох се с теб възмутително, а ти винаги си бил истински ангел. Но днес се случи нещо… Тай е единственият мъж, когото обичам, Буч, и ще се омъжа за него, колкото се може по-скоро.

Жак Бучър свали шапката си, огледа се, наложи я пак и чак тогава седна. Не кръстоса крака, а седна сковано като кукла и когато проговори, раздвижиха се само устните му.