Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Четворка купа

Постепенно Тай възвърна цвета на лицето си. Може би ни без помощта на скоча. Както и да е, той рече:

— Не ти вярвам. Опитваш се да ни сплашиш.

— Да не се женим? — промълви Бони замаяна. — Искаш да кажеш, че и с мама?… Значи…

— Глупости — с насмешка каза Тай. — Не ща да те слушам Куин. Досега само си ме обърквал и нищо повече.

— Нещастнико — рече Елъри, — ти изобщо не знаеш какво ми дължиш. Дори не разбираш какво съм сторил за теб. Как може хората да са толкова слепи.

— Аз например не съм сляп, но нищо не разбирам — намеси се Глюк. — Куин, кажи нещо смислено, а? Дай ми факти, а не разни твои измишльотини.

— Факти, значи. — Елъри го изгледа застрашително. — Много добре ще ти дам…

На вратата се позвъни.

— Клотилд, виж кой е — рече Бони уморено.

Но Елъри и инспекторът се втурнаха към вратата и едва не се сбутаха на входа. Отстраниха французойката от пътя си. Тай и Бони ги гледаха тъй, сякаш двамата мъже не бяха с всичкия си.

Елъри рязко отвори вратата. Пълничка жена без шапка, но с астраганено палто върху пеньоар на цветчета, стоеше възмутена на бърсалката с надпис „Добре дошли“ и се опитваше да освободи ръката си от хватката на детектива.

— Пуснете ме! — пъхтеше дамата. — Как си позволявате! А само исках да…

— Да я пуснем ли, или да я изкараме? — запитаха детективите началника си. Глюк погледна безпомощно Елъри.

— Смея да кажа, че можем да поканим госпожата вътре. Какво обичате, мадам? — втренчи се той в жената.

— Разбира се — подсмръкна дамата, — щом не бива да постъпваш по съседски…

— Какво има? Кой е? — запита Бони зад гърба им.

— О, госпожице Стюарт — впусна се на часа в словоизлияния пълната дама, разбута Елъри и инспектора и направи непохватен реверанс. — Изглеждате точно както във филмите. Винаги съм казвала на съпруга си, че сте една от най-прелестните…

— Да, да, благодаря ви — прекъсна я Бони. — В момента съм малко заета…

— Какво желаете, мадам? — запита инспектор Глюк. По известна само нему причина Елъри не откъсваше поглед от ръцете на пълничката дама.

— Надявам се, няма да си помислите, че се натрапвам, госпожице Стюарт, но се случи нещо много странно. Аз, знаете, съм госпожа Струк — живея в голямата жълта къща на ъгъла? Да, та преди няколко минути на вратата ми се позвъни, втората ми прислужница отворила с известно закъснение и отвън вече нямало никой, освен един плик на изтривалката пред вратата, а той изобщо не е за мен, ами за вас, госпожице Стюарт, и за господин Ройл, та аз си рекох: „Що за нелепа грешка?“, защото в края на краищата адресът ви е достатъчно известен, а и имената на улиците ни са тъй различни…

— Да, да, плик — каза Елъри нетърпеливо, като протегна ръка. — Може ли да го видя, моля?

— Много се извинявам — изгледа го възмутено тя. — Писмото по една случайност е за госпожица Стюарт, а не за вас, който и да сте вие, а че не сте господин Ройл, това поне знам. Както и да е, госпожице Стюарт — обърна се отново към Бони и се разтопи в усмивка, — ето го и ви уверявам, че тичах дотук с все сили, което не е бързо — захихика тя, — защото, както казва моят лекар, напоследък съм понапълняла. Как успявате да поддържате фигурата си? Винаги съм казвала, че вие…

— Благодаря ви, госпожо Струк — прекъсна я Бони отново. — Може ли?

Пълничката жена скръбно извади един плик от джоба на палтото си и неохотно й го подаде.

— А мога ли да ви честитя годежа с господин Ройл? Току-що чух съобщението по радиото. Сигурна съм, че това е най-хубавото, най-сладкото нещо за двама млади…

— Благодаря ви — промълви Бони. Тя не откъсваше ужасените си очи от плика.

— Между другото, госпожо Струк, не видяхте ли вие или прислужницата ви човека, който е позвънил на вратата? — попита Елъри.

— Не. Когато Мърси отворили вратата, там нямало никой.

— Хъмммм. Отново ви благодаря, госпожо Струк — Елъри любезно затвори вратата под носа на пълната жена. Тя подсмръкна отново и замарширува по стълбите, изпратена до портата от детективите, които я проследиха с поглед, докато зави зад ъгъла. После се оттеглиха.

— Благодаря ви — рече за четвърти път Бони към затворената врата с ужасѐн глас.

Елъри се намръщи, взе плика от ръката й и се върна във всекидневната. Инспектор Глюк внимателно прихвана Бони за лакътя.

— Сега пък какво има? — рече Тай.

Елъри отвори до болка познатия плик, адресиран с печатни букви до „Госпожица Бони Стюарт и Господин Тайлър Ройл“ без марка, без никакъв друг надпис, освен адреса на Бони — и от него изпаднаха две карти за игра със сини гърбове.