— Четворката… купа? — попита тихо Бони.
Тай вдигна и двете карти:
— Четворка купа! И асо пика! — Той пристъпи до Бони и изведнъж я придърпа към себе си.
— Казах ви тази сутрин, Глюк, че си имаме работа с шегаджия — забеляза Елъри, без да сваля очи от картите в ръката на Тай. — Може би сега ще ми повярвате.
— Асо пика — каза инспекторът, сякаш не вярваше на собствените си очи.
— Какво означава? — запита Бони сърцераздирателно.
— Значи — рече Елъри, — че интервюто, с което двамата удостоихте пресата днес, дава плодове. Сигурно извънредните издания на вестниците се продават вече от час по улиците, а чухте и онази ужасна жена да споменава радиото. Нашият приятел Егбърт толкова е бързал с писмото за вас, че се е отказал от редовната поща, която щеше да ви го донесе в понеделник, или от бързата, която щеше да го достави по някое време утре.
— Но какво означава това?
— Съобщението ли? — сви рамене Елъри. — Заедно двете карти казват: Бони Стюарт и Тайлър Ройл, развалете годежа или се пригответе да умрете.
Инспекторът простена и нервно огледа стаята. А Бони бе бледа, по-бледа от Тай. Ръката й потърси неговата.
— Тогава значи е вярно — прошепна тя. — Наистина историята се повтаря. Тай, какво ще правим?
— Очевидно Егбърт е избързал да донесе посланието, защото в понеделник ще бъде късно — отбеляза Куин. — Дори утре може да се окаже късно. Вярвам, че разбирате намека му?
Тай седна на канапето и наведе глава.
— Разбрах го, как да не го разбрах — каза уморено той. — Така е, не трябва да се женим, инак е свършено с нас. Май ще трябва да удовлетворим всички — Буч, студията, Егбърт Л. Смит и да се откажем от плановете си за брак.
— О, Тай…
— Защо да се залъгваме, мила? — начумери се той. — Ако ставаше дума само за мен, щях да пратя по дяволите този Егбърт. Но не е така, и ти си вътре. Няма да се оженя за теб и да изложа на опасност живота ти.
— О, колко си глупав! — извика Бони и тропна с краче. — Не виждаш ли, че нещата не стоят така? Заплахи получавах и преди да съобщим за намеренията си. Писмата по пощата бяха адресирани именно до мен. Теб те заплашват едва сега, когато съобщихме, че ще се женим.
— Един на нула за женската логика — каза Елъри. — Боя се, че Бони е права. Това е съвършено вярно. Въздържах се да ви го кажа преди, но не мога повече да го премълчавам. Всичките ми усилия да ви разделя бяха заради теб, Тай, а не заради Бони. Връзката ви излага на риск теб, а не нея. Животът на Бони, със или без теб, бе в опасност от деня, когато умря майка й.
Тай изглеждаше объркан.
— А аз да взема да те халосам!
— Ожени се за Бони, и ти си на мушката. Не се жени за Бони, и не си на мушката. Но тя си остава на мушката независимо дали ще ожениш за нея, или не.
— Значи пак се включвам в играта. — По устните на Тай се плъзна крива усмивка. — Вече се отказах да проумея цялата тази работа. Но щом нещата стоят така, ще се оженим. Няма да я изоставя в опасност. Нека само този се опита да ме убие… само да се опита.
— Не, Тай — рече злощастно Бони. — Няма да ти позволя. Не, мога. Защо ще рискуваш живота си? Не разбирам какво точно става, но как бих могла да те оставя да се изложиш на опасност, която очевидно заплашва само мен?
— Ти — рече Тай — ще се омъжиш за мен още утре и няма какво да спорим повече.
— О, Тай — прошепна Бони и се сгуши в обятията му. — Така се надявах, че точно това ще кажеш. Ужасно ме е страх.
Инспектор Глюк кръстосваше стаята с озадачен вид.
— Да знаехме кой е — мърмореше той. — Само да знаехме, щяхме да предприемем нещо.
— Че ние знаем — рече Елъри и вдигна поглед при техните възклицания. — Прощавай, забравих, че ти не знаеш. Аз знам, разбира се и ти казвам, че нищо не можеш да направиш…
— „Разбира се“, казва той най-спокойно — провикна се инспекторът. Сетне хвана Елъри и го разтърси. — Кой е?
— Да — промълви Тай зловещо. — Кой е, Куин?
— Моля те, Глюк. Знаем кой е, но това не решава проблема. — Той закрачи нервно нагоре-надолу.
— Че защо?
— Защото не можем с нищо да го докажем. Делото няма да мине през Върховния съд, ако изобщо стигне до него. Ще бъде прекратено поради липса на доказателства и ще пропуснем шанса да накажем престъпника.
— Но, боже мой — извика Тай, — не можем просто да седим и чакаме онзи тип да ни нападне. Трябва да направим нещо, да го обезвредим!
— Оставете ме да помисля — рече раздразнено Елъри. — Много шум вдигате.
Той се разхождаше нагоре-надолу из стаята с наведена глава. Само стъпките му отекваха в тишината.
Читать дальше