Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Виж какво — започна инспекторът. — Полицаят е длъжен да охранява живота също тъй добросъвестно, както и да разследва смъртта. Известно ти е, казваш, кой стои зад всичко — добре, Куин. Да отидем тогава при този тип, да му кажем, че знаем, и да го предупредим, че отряд детективи няма да го изпуска от очи денонощно. Той ще бъде голям глупак, ако тозчас не се откаже от намеренията си.

— И за това съм помислил — тросна се Елъри, — но едно ме спира. Така Егбърт никога няма да увисне на бесилото за убийството на Джак и Блайт, а той е единственият човек, когото не бих имал нищо против да видя обесен.

— Ако това ще означава сигурност за Бони — обиди се Тай, — остави го на мира. Глюк е прав.

— А защо да не… — започна Бони и спря. — Защо Тай и аз да не се оженим веднага и да изчезнем. Да заминем, без никой не знае къде. Никой. Тогава ще сме в безопасност.

— Та цял живот да се стряскаш всеки път, когато чуеш шум зад гърба си? — запита Елъри. После погледна изпитателно Бони. — Разбира се! Да изчезнете! Точно така. Точно така. Да го принудим да действува. Тогава ще трябва да… — Гласът му секна и той заснова из стаята усърдно, а устните му мърдаха беззвучно.

— Ще трябва какво? — искаше да знае инспекторът.

— Ще се опита да ги убие, разбира се… Да, така ще направи. Чакай да видим. Ако успеем да го прилъжем…

— Да се опита да ни убие ли? — смая се Бони.

Елъри спря да снове.

— Да — каза делово той. — Точно така ще направим. Ще принудим този негодник да се опита да извърши убийство. Ако изкушението е достатъчно силно… а, мисля, че можем да го подсилим още… той непременно ще се опита да те убие, Бони. — Очите на Елъри блестяха. — Съгласна ли си да рискуваш едно покушение срещу живота ти, ако този риск ни дава шансове да заловим убиеца на майка ти на местопрестъплението?

— Искаш да кажеш — промълви Бони, — че ако успеем, ще бъда свободна? Тай и аз… и двамата ще сме свободни?

— Волни като вятъра.

— О, да. О, да. Съгласна съм на всичко!

— Не бързай — прекъсна я Тай. — Какъв е планът?

— Да се ожените, както съобщихте. Ще го използуваме за примамка на убиеца.

— И Бони да бъде опитно зайче? Няма да стане.

— Но нали Бони така и така е в опасност — рече Елъри троснато. — Дори денонощно да е заобиколена от въоръжена охрана. Нима искаш да прекара остатъка от живота си в очакване да се стовари брадвата? Повярвай ми, Тай, въпросът стои така: или Егбърт — или Бони. Този изрод отиде твърде далеч, за да се спре. Според плана му Бони трябва да умре.

— Дяволски трудно решение искате от мен — измърмори Тай.

— Тай, изслушай ме! Казвам ти, това е най-безопасният ход в крайна сметка. Не разбираш ли, че като му поставяме клопка, ние го караме да действува? Принуждаваме го да посегне на живота на Бони, когато ние искаме, при условия, които ние диктуваме… примамваме го право в клопката, знаем какво ще направи и го очакваме. Решавайки се на тази смела крачка, ние свеждаме опасността до минимум. Не разбираш ли?

— Откъде си сигурен, че ще нападне? — запита строго Глюк.

— Няма друг начин. Не може да чака дълго. Сигурен съм, не ме питай защо. Ако съобщим, че непосредствено след сватбата утре Бони и Тай излитат в неизвестна посока, и то за неопределено време, няма начин да не нападне. Не може да изпусне Бони жива. Ще трябва да я убие утре или да се откаже от плана си.

— Че защо да не се откаже от плана си?

— Защото — рече мрачно Елъри — вече е убил двама души. И защото ще му дадем още една възможност, която той не може да пропусне. Защото е безскрупулен, готов на всичко и мотивът за него, е от изключително значение.

— Мотив ли? Какъв мотив? Мислех, че имаме работа с някой луд?

— Да, какъв мотив? — потръпна Бони. — Кой има основание да ме убива?

— Очевидно някой има, доказва го последното писмо. Да не обсъждаме сега подробностите. Същественото е: съгласна ли си да участвуваш?

Бони положи главата си на рамото на Тай. Той се извърна и я погледна. Тя леко му се усмихна.

— Добре, Куин — каза Тай. — Решено.

— Тогава трябва да сме съвсем наясно по този въпрос и четиримата. И ти, Глюк. Ти ще имаш важна задача. Ще оставим Сам Викс да организира сватбата, всъщност имаме сметка от това. Излиза, че този студиен маскарад е щастлива случайност за нас. Стана непринудено, а от това се нуждаем най-вече — да не събудим съмнение у… нека продължим да го наричаме Егбърт… Добре. Ще разчитаме на Сам да развихри рекламата. До утре следобед ще се вдигне шум до небесата. Ще съобщим, че двамата ще се венчаете в самолета, дори ще обясним подробно — това е жизненоважно — че се отправяте в неизвестна посока за неопределен период от време. Че никой, дори студията, няма да знае къде отивате или кога се връщате. Че ви е дошло до гуша от всичко, искате да останете само двамата, да избягате от Холивуд и от печалните спомени за известно време. Ако е възможно, трябва да го кажете на пресата… убедително.