Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Да те видя — рече нежно Елъри.

— Не ме залъгвай. Ти никога не си се поддавал на желанията си като обикновено, порядъчно човешко същество. Какво те води този път насам?

— Ами… исках да те попитам нещо за рубриката ти в днешния вестник. За писмата, имам предвид…

— Знаех си аз! Демон такъв.

— Ако знаеше колко близко си до истината!

— Не проявяваш и най-обикновена учтивост. Можеше поне веднъж да излъжеш. Да ме накараш да повярвам, че си дошъл само да ме видиш.

— Но именно затова съм дошъл. Всъщност — рече Елъри грейнал — писмата са само повод. Точно така, повод.

Тя подсмръкна.

— За всичко ли се нуждаеш от повод?

— Пола, не съм ли ти казвал колко си красива? Ти си жената, за която мечтая още от дните, когато се влюбвах до полуда в киноактриси. Светъл идеал на моя дух. Мисля…

— И какво мислиш? — промълви тя.

Елъри прокара пръст под яката си.

— Мисля, че тук е много топло.

— Нима?

— Да, наистина е топло. Къде са ти цигарите? А, дори пушиш моята марка. Ти си безценна перла. — Той нервно запали цигара.

— Та какво искаше да кажеш?

— Какво съм искал да кажа ли? А, да. В рубриката си споменаваш за писмата до Блайт.

— Нима? — рече тя отново.

— И как се сдоби с тези безценни сведения?

Пола въздъхна.

— Нямам какво да крия. Един от моите осведомители разбрал от приятел на вашия приятел господин Люси за посещението ти в „Международно куриерско бюро, регистр.“. И тъй, новината стигна до мен както всичко останало, което се случва в този град. Аз събрах две и две…

— И получи три.

— О, не, словом и цифром четири. Описанието съвпадаше до последния щрих. Слаб и стръвен наглец с ненаситен блясък в очите. Тя го погледна любопитно. — Какво толкова е станало?

Той й разправи. Тя го изслуша в пълно мълчание. Когато свърши, Пола посегна да си вземе цигара. Той й запали и тя му благодари, с поглед. После се смръщи.

— Да, разбира се. Опитват се да насочат следствието по лъжлива следа. Но защо ме помоли да продължавам да наливам масло в огъня и да подклаждам враждата между Тай и Бони?

— Не знаеш ли?

— Щом Бони е в опасност, струва ми се, че Тай, бидейки невинен… — Тя спря. — Я чакай, Елъри Куин, ти криеш нещо от мен!

— Не, не — побърза да отрече той.

— Току-що сам ми каза, че си направил всичко възможно, за да ги разделиш. Защо?

— Обикновена прищявка. Между другото не искам да се хваля, но по-добре едва ли можеше да се получи.

— Така ли мислиш? Е, не знам защо си го направил, но че не се е получило много добре, мога да се закълна.

— О?

— Доста необмислено си постъпил.

Елъри я погледна с известно раздразнение.

— Необмислено, така ли? Кажи ми, моя всезнаеща Минерва, как би постъпила ти?

Тя го погледна с присмех в красивите си очи.

— Елъри Куин от глава до пети! Безграничен сарказъм, породен от също тъй безгранично самодоволство. Негово величество благосклонно се съгласява да изслуша наивния дилетант, който на всичко отгоре е жена… О, Елъри, понякога си мисля, че си или най-умният, или най-глупавият мъж на този свят!

Страните на Елъри силно почервеняха.

— Не е честно — рече ядосано той. — Признавам, че се държах с теб като магаре, но що се отнася до Тай и Бони…

— Проявил си се като още по-голямо магаре, скъпи.

— По дяволите! — извика Елъри, скачайки на крака. — С какво? Как? Ти си най-заядливата жена, която познавам!

— Първо на първо, господин Куин — усмихна се Пола, — не ми крещете.

— Извинявай, но…

— Второ, трябваше да ме попитате за съвет, да ми се доверите…

— На теб? — рече горчиво Елъри. — Когато можеше да изясниш онази бъркотия на летището толкова лесно?

— Онова бе различно. Въпрос на професионална етика…

— Женска логика! Онова било различно, казваш. Мен ако питаш, Пола, същото е. Без разлика! Освен това защо трябва да ти се доверявам? Имам ли причина да вярвам… — Той млъкна внезапно.

— Ще си платиш за тези думи — рече Пола и очите й блеснаха. Или не. Мисля в края на краищата да те даря с мъдростта си. Може да ти подействува благотворно. Не си сполучил с Тай и Бони, защото не познаваш жените.

— Какво общо имат двете неща?

— Бони е истинска представителка на нежния пол и от това, което ми каза за точното естество на лъжите ти и нейната реакция… Господин Куин, очаквайте най-голямата изненада в живота си, при това доста скоро.

— Мисля — рече гневно Куин, — че си позволяваш да говориш за неща, от които не разбираш!

— Брр! Колко си страшен, когато свъсиш вежди! Усмихни се, скъпи. Хайде, хайде. Май наистина си готов да ме изядеш… но не от любов.