Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Юмруците на Бил отвърнаха с бързо стакато и Джоунс отново се строполи.

— Дано това те научи да се държиш като порядъчен поло играч, Джоунс. А сега ще си вървиш ли по живо, по здраво, или ще трябва да те изритам?

— Бил!

Джоунс не продума повече. Елъри си го представи превит на тревата. После той скочи отново. Няколко секунди не се чуваше нищо друго, освен задъхано дишане и глухи удари на юмруци в човешка плът. После някой отново се строполи. Джоунс изпсува, Елъри го чу как се изправи на крака и си тръгна, залитайки. След малко в далечината зарева оттегляща се кола. Елъри отново излезе на поляната.

— Истински рицар, няма що! — рече той сухо. — Знаете ли какво сте вие, сър Галахад 36? Вие сте един глупак.

— Я си гледай работата — рече предизвикателно Бил. — Сърбяха ме ръцете да напердаша този самодоволен стълб на доброто общество още когато зърнах противната му мутра. Няма да позволя на никого да разговаря с Андрея по този начин…

— Къде е Андрея? Нещо много тихо стана изведнъж.

— Тук съм — промълви Андрея.

— Къде тук?

— На много сигурно място — рече тя тихо.

Елъри вдигна ръце.

— Не съм чувал за друго разследване, в което Амур да е играл толкова важна роля. Отвратително. Е, какво да се прави! Бъдете благословени, деца мои! Да те изпратим ли до къщата, Андрея?

— Чакай ме в колата — каза Бил със замечтан глас. Елъри се усмихна под прикритието на мрака. Чу ги да се отдалечават бавно.

Когато се върна при Елъри, Бил бе мълчалив и лицето му сияеше. Елъри му хвърли един поглед на светлината на таблото, подсмихна се и потегли. Паркира на главната улица на Розлин, извини се и влезе в близкия магазин. Бави се доста. Когато излезе, запъти се към пощенската служба. Пет минути по-късно се върна със замислен вид.

— Защо спряхме? — запита Бил.

— Имах малко работа. Трябваше ми телефон. Обадих се в Трентън.

— В Трентън ли?

— Исках да говоря с Ела Еймити. Но тя не се е мяркала в редакцията цял ден. Кой я знае къде е хванала. Но иначе е умно момиче. После разговарях със сержант Вели.

— О, по лични въпроси? — Бил потъна в седалката и замечтаното изражение отново се появи на лицето му.

— Може и така да се нарече — подсмихна се Елъри. — Сержантът, както знаеш, е като скала вековечна. Винаги се облягам на якото му рамо, когато съм в нужда. Той и баща ми са като Петкан и Робинзон, а пък умее и да мълчи като мумия. Та Вели знаеше подходящо детективско бюро и ми обеща веднага да пусне хрътките по следите.

Бил се изправи рязко.

— Елъри! Значи ти…

— Разбира се, глупчо такъв. Рицарският ти подвиг преди малко в Ойстър Бей ме накара да променя плановете си. Умишлено се скрих, за да не ме види Джоунс, но ако се разприказва, може да направи голяма пакост. Присъствието ти там ще събуди подозрения.

— Не можех да оставя този тип… — започна Бил упорито.

— Да, да, Ромео, напълно те разбирам. Сега дори разполагаме с допълнително преимущество. Охраната е винаги по-резултатна, когато охраняваният не знае за присъствието й. Хората на Вели ще следват като сенки Андрея и майка й, не се безпокой.

— Но няма ли тази проклета призрачна убийца да разбере?

Елъри се обиди.

— Скъпи ми Бил! Щом аз смятам, че взетите мерки са достатъчни, те би трябвало да задоволяват и теб. Много съм придирчив в такива случаи.

— Добре, добре. Но ще стане страшно, ако разбере. Ще знае, че Андрея е казала.

— И какво?

— Как какво?

— Какво толкова каза Андрея?

— Ами нали ни каза точно какво се е случило онази нощ…

— Да, и какво променя това?

— Не те разбирам — намръщи се Бил.

Елъри шофираше в мълчание.

— Не разбираш ли, Бил, че престъпникът се страхува от нещо, свързано с присъствието на Андрея на местопрестъплението в онази нощ? — рече най-сетне той. — Е, ти чу какво разказа Андрея. Научи ли нещо повече? Показа ли ти тя пътя към съдбоносната истина? Имаше ли нещо в разказа й, което би навредило на някого?

— Не — призна Бил.

— А би трябвало да има. Ако Андрея бе видяла убийцата, лицето й, фигурата й, облеклото й, дори ръката й, съвсем естествено ще е тази наша неуловима сянка да предупреди момичето да мълчи. Но убийцата е знаела, че Андрея нищо не е видяла — ударена е изотзад и мигновено е паднала в несвяст. Тогава от какво се страхува престъпницата?

— Ти ще кажеш — рече мрачно Бил.

— Защо не останеш да спиш у нас, Бил? — подхвърли Елъри небрежно. Сетне, като настъпи газта на дюзенберга, той промърмори през рева на мотора: — Може и да ти кажа, може и да ти кажа.