Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Какво имаш предвид?

— О, нищо.

— А защо ходи в телеграфната служба?

— Исках само да проверя откъде е пусната днешната телеграма, която подмами Андрея в странноприемница „Северен бряг“.

— И какво стана?

— Нищо. Чиновникът не си спомня кой я е подал.

На следващата сутрин инспектор Куин вече бе поел за своя клуб, а Елъри и Бил още се помайваха над втората си чаша кафе в хола, когато на вратата се позвъни. Чуха Джуна, който си имаше собствени разбирания по въпроса, да разпитва някого строго в малкия вестибюл.

— Джуна, кой е? — извика Елъри от масата за закуска.

— Някакво момиче — отвърна Джуна сърдито и открехна вратата на хола. Въпреки крехката си възраст той бе заклет женомразец.

— Този млад канибал за малко не ме разкъса — рече зад гърба му Андрея Гимбъл. — Май не ви посещават много често жени… О!

Бил понечи да стане, опита се да прикрие с реверите на чуждия халат, който беше облякъл, чуждата жълта раирана пижама и се озърна панически към вратата на спалнята.

— О! — възкликна той на свой ред и седна с глуповата усмивка.

— Изобилие от звучни възклицания — забеляза Елъри бодро.

— Радвам се, че дойде, Андрея. Сварваш ни буквално по… Е, както и да е. Влизай, влизай! А теб, Джуна, ако още веднъж те чуя да се зъбиш на тази дама, ще ти извия невръстната шия!

Джуна се намръщи и се оттегли в кухнята, но само след малко се върна с мирна мисия — да поднесе на Андрея чиста чаша, чинийка, салфетка и лъжичка.

— Кафе? — изръмжа той и изчезна отново.

— Колко приятен младеж — засмя се Андрея, докато Елъри й сипваше. — Харесва ми.

— И ти му харесваш. Най-строго се държи с онези, които тайничко харесва.

— Бил Ейнджъл, ти изглеждаш смутен. Мислех, че ергените запазват хладнокръвие при всякакви обстоятелства.

— Пижамата е виновна — рече Бил, като продължаваше да се усмихва глуповато.

— Вярно, че е особена. Ваша ли е, господин Куин? Благодаря. — Тя отпи от кафето си. Изглеждаше свежа, почти щастлива, облякла бе рокля във весели тонове и преживяването от предния ден явно не й се бе отразило.

— Много си съблазнителна — рече Елъри. — Е, Андрея, май си в по-добро настроение тази сутрин.

— Вярно е. Спах като къпана снощи, пояздих малко в парка и ето ме тук. А пък вие двамата сте още по пижами в десет и половина.

— Бил е виновен. Той хърка, да знаеш… същински трактор. Не ми даде да мигна цяла нощ!

Бил се изчерви от яд.

— Бил!

— Не е вярно. Никога през живота си не съм хъркал!

— Слава богу! Не понасям мъж, който…

— А, така ли? — отвърна Бил. — Е, ще си хъркам, когато искам, и ми дайте да видя жената, която…

— Я виж, малкият се разсърди — рече закачливо Андрея. — Ах, Бил, толкова си сладък, когато очите ти святкат и правиш такива смешни физиономии…

— Между другото — прекъсна я Елъри — всичко ли мина добре снощи, Андрея?

— О, да. — Тя стана сериозна. — Мама се върна точно след като вие си тръгнахте. Изненада се, като ме видя, но измислих някакво обяснение и я убедих да се върнем в града.

— Някакви неприятности? — запита Бил загрижено.

— Никакви. Поне не бих го нарекла неприятности. — Андрея вирна брадичка. — Като се върнахме, открих куп неистови бележки от майката на Бърк. Вие май не я познавате.

Бил изсумтя мрачно, а Елъри рече сухо:

— Не съм имал удоволствието. И тя ли е по конете?

— Още по-зле. Тя е побъркана на тема самолети — тежък случай! Дори професионалните летци се страхуват от нея. Има бяла коса на кок, нос като на Цезар и е богата като цар Мидас. Е, скъпата госпожа Джоунс искаше да знае какво, за бога, се е случило с нейния Бърк.

— Ах! — въздъхна Бил и хвърли на Андрея още по-загрижен поглед.

— Изглежда, снощи се е прибрал с насинено око, разбит нос и без един преден зъб — промърмори Андрея. — Бърк много се гордее с външния си вид, нали знаете, и това ще го извади от играта за известно време.

— Поне конете ще си отдъхнат — измърмори Бил. — Ти…

— Разбира се — продължи Андрея, — госпожа Джоунс искаше да знае защо съм развалила годежа. После и мама разбра и си прекарахме чудесно. Боях се, че мама ще припадне направо на килима в спалнята ми.

— Ти каза ли… — започна отново Бил.

— Не, не посмях. Реших, че един шок засега й стига. — Андрея заби очи в пода. — По-късно… — промълви тя. После повиши глас и се усмихна отново: — Предполагам, че се чудите защо съм дошла?

— Достатъчен е самият факт — рече изискано Бил.

— Не, наистина. Събудих се тази сутрин и си спомних нещо, което съвсем забравих снощи. Дреболия, едва ли ще е от значение, но нали казахте, че искате да знаете всичко.