Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Аз ли? Аз ли? — кресна Люси. — Аз съм Люси Уилсън. А това е Джо Уилсън от Филаделфия. Моят съпруг!

За миг жената във вечерното облекло се стъписа. После очите й потърсиха Елъри, застанал на прага, и тя рече студено:

— Що за глупост? Боя се, че не разбирам, господин Куин. Що за игра е това?

— Мамо — рече Андрея Гимбъл изтерзано. — Моля те, мамо.

— Кажете на госпожа Уилсън — обади се Елъри, без да помръдне — кой точно е мъжът на пода, госпожо Гимбъл.

Жената каза надменно:

— Това е Джоузеф Кент Гимбъл от Ню Йорк, Парк Авеню. Моят съпруг. Моят съпруг!

— Божичко! — изписка Еймити и се хвърли като котка към вратата.

— Ама че работа! Спрете я! — кресна Де Джонг. Той измъкна рязко пурата от устата си, хвърли я на пода и се спусна след Еймити.

Люси Уилсън бе притиснала с ръка гърдите си, сякаш се страхуваше, че сърцето й ще се пръсне. Черните й очи се лутаха между госпожа Гимбъл и трупа на пода, безпомощни, изпълнени с агония. Андрея Гимбъл трепереше и хапеше устни.

— Гимбъл! — рече Бил потресен. — Боже мой, госпожо Гимбъл, съзнавате ли какво казвате?

Светската жена махна повелително с тънките си, бели, осеяни с вени ръце. Бижутата й проблеснаха под лампата.

— Това е лудост. Кои са тези хора, господин Куин? И с какво право ми разигравате нелепи сцени, когато съпругът ми… лежи там мъртъв?

Ноздрите на Люси се разшириха и заприличаха на платна, издути от щорм.

— Вашият съпруг? Вашият? Това е Джо Уилсън, ви казвам. Може съпругът ви да прилича на моя Джо. О, моля ви, вървете си!

— Отказвам да обсъждам личните си дела с вас — рече високомерно жената в самуреното палто. — Къде отиде човекът, който разследва случая? Каква е тази срамна сцена…

— Джесика — рече търпеливо високият мъж, — не мислиш ли, че е по-добре да седнеш и да оставиш на мен и господин Куин да разрешим този проблем. Очевидно е станала ужасна грешка, а нерви и кавги няма да помогнат. — Той сякаш говореше на дете. Сърдитата бръчка между веждите му бе изчезнала. — Джесика?

Тя сви устни с горчивина. Седна.

— Правилно ли разбрах — вежливо запита мъжът с цилиндъра, — че вие сте госпожа Люси Уилсън от Феърмаунт Парк, Филаделфия?

— Да. Да! — извика Люси.

— Ясно. — Погледът му бе студен, по-скоро преценяващ, сякаш той посвоему отсъждаше доколко тя лъже или казва истината. — Ясно — повтори той и този път бръчката между веждите му се появи отново.

— Боя се, че не дочух името ви — каза уморено Бил.

Високият мъж направи кисела физиономия:

— Грозвенър Финч, близък съм на семействата Бордън и Гимбъл от толкова години, че вече не ги броя. Тук съм само защото господин Джаспър Бордън, бащата на госпожа Гимбъл, е инвалид и ме помоли да придружа дъщеря му вместо него. — Финч внимателно постави цилиндъра си на масата. — Дойдох, както вече казах — продължи той сдържано, — в качеството си на приятел на госпожа Гимбъл. Но се оказа, че ще трябва да остана с по-друга задача.

— Тоест? — попита тихо Бил.

— Мога ли да знам с какво право ми задавате въпроси, младежо?

— Аз съм Бил Ейнджъл, адвокат от Филаделфия — очите на Бил светнаха, — брат на госпожа Уилсън.

— Брат на госпожа Уилсън. Ясно. — Финч погледна към Елъри и вдигна вежди въпросително. Елъри, без да мръдва от вратата, измърмори нещо. Финч заобиколи масата и се приведе над тялото. Не го докосна. Един миг гледа втренчено замръзналото, обърнато нагоре лице. После рече тихо:

— Скъпа Андрея, мислиш ли, че ще можеш?… Андрея преглътна, повдигаше й се. Но тя стисна зъби, пристъпи напред, застана до него и се насили да погледне.

— Да. — Андрея се извърна пребледняла. — Джо е, Дъки.

Финч кимна, а Андрея се приближи до стола на майка си и застана зад него безпомощна и унила.

— Госпожо Уилсън — продължи достопочтеният мъж, — трябва да разберете, че допускате ужасна грешка.

— Нищо подобно!

— Грешка, повтарям. Искрено се надявам, че е така… а не е нещо друго. — Люси пламна от негодувание. — Още веднъж ви уверявам продължи високият мъж сдържано, — че господинът на пода е Джоузеф Кент Гимбъл от Ню Йорк, законният съпруг на дамата, която беше Джесика Бордън, сетне стана госпожа Ричард Пейн Монстъл и после — след ранната смърт на Монстъл — госпожа Джоузеф Кеш Гимбъл. Младата жена е заварената дъщеря на Джоузеф Гимбъл — Андрея, дъщеря на госпожа Джесика Гимбъл от първия й брак.

— Спестете родословните подробности — обади се Елъри.