Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Госпожа Гимбъл сви устни.

— Какво ще търси мъж като Джо Гимбъл при такава жена, освен едно-единствено нещо? О, струва ми се, че красотата й е доста просташка… — Люси се изчерви до деколтето. — А Джо бе мъж с потекло, с вкус. Не е било нищо повече от мимолетно увлечение. Съпруг! Дрън-дрън! Това е изнудване.

Оскърбените й очи се втренчиха в Люси с разяждаща омраза, която стопяваше дрехите й и я оставяше гола. Люси трепна като опарени, но очите й светнаха гневно. Бил я спря с шепот.

— Госпожо Гимбъл… — започна Елъри хладно.

— Не! Дъки, моля те, оправи се с тези хора. Погрижи се мълчанието на тази жена да се осигури с подкуп, с пари. Сигурна съм, че един чек ще й затвори устата. Обикновено така става.

— Джесика — рече Финч ядосано. — Моля те.

— Боя се, че няма да бъде толкова просто, госпожо Гимбъл — сопна се Елъри. — Люси… Люси!

Люси извърна пламтящите си черни очи към него:

— Да?

— Узаконен ли беше бракът ти с човека, когото познаваш като Джоузеф Уилсън?

— Той се ожени за мен. Не съм някаква… Ожени се за мен!

— Оженил се! — каза под носа си светската дама. — Как ли пък не!

— Къде бе извършено бракосъчетанието? — запита тихо Елъри.

— Брачното ни свидетелство бе издадено от филаделфийската община… А ни венча свещеник в една централна църква.

— Пазите ли брачното си свидетелство?

— О, да, да!

Госпожа Гимбъл се размърда неспокойно.

— Докога — запита тя — ще бъда подложена на това непоносимо мъчение? Ясно е като бял ден, че ни изнудват. Дъки, направи нещо! Брачни свидетелства…

— Мамо, не виждаш ли — прошепна Андрея, — че госпожа Уилсън не е… не е, което казваш? Моля те, мамо. Работата е по-сериозна… О, дръж се разумно!

Бил Ейнджъл попита задавено:

— Кога се омъжихте за Джоузеф Кент Гимбъл, мадам?

Жената отметна глава и не сметна за нужно да отговори. Но Грозвенър Финч се обади развълнувано:

— Те се венчаха в катедралата „Сейнт Андрю“ в Ню Йорк, на десети юни, хиляда деветстотин двадесет и седма година.

Люси нададе тържествуващ вик и високомерната жена отсреща ококори очи. Гледаха се гневно, разделяха ги само два метра празно пространство и вкочанените крака на мъртвеца.

— Неделя, в катедралата на Пето Авеню — измърмори Люси с растящо възмущение. — Цилиндри, лимузини, бижута, цветопродавачки, светските репортери, самият епископ… О, боже! — засмя се тя. — Долно било Джо да ме ухажва във Филаделфия под името Уилсън, защото се е боял да не компрометира истинското си име. Долно било да се влюби и да се ожени за мен! — Тя скочи на крака и гласът и прогърмя в тишината. — Цели осем години — долно сте се държали само той и вие. Долна съм била, така ли? Цели осем години сте живели с този мъж, без да имате право на това повече от която и да било уличница!

— Какво искате да кажете, госпожо Уилсън? — прошепна Андрея.

— Под името Джоузеф Уилсън той се венча за сестра ми на двадесет и четвърти февруари хиляда деветстотин двадесет и пета година. Повече от две години, преди да се венчае за майка ви, госпожице Гимбъл — бавно рече Бил.

Дълго време след това единственият звук в стаята бе накъсаният пронизителен плач на Джесика Гимбъл. Сетне тя рече:

— Хиляда деветстотин двадесет и пета година? Вие го обвинявате в двуженство, а мен… че… Лъжете, и вие, и цялата ви пасмина!

— Сигурен ли сте, Бил Ейнджъл? — прошепна Андрея Гимбъл. — Сигурен ли сте?

Бил обърса устните си с ръка.

— Вярно е, госпожице Гимбъл, и можем да го докажем. И ако не представите брачно свидетелство, предхождащо двадесет и четвърти февруари хиляда деветстотин двадесет и пета година, майка ви ще си носи последствията. Ние нямаме нищо, на което да се опрем, освен закона. Ще трябва да прибегнем до неговата защита.

— О, но това е нечувано! — избухна госпожа Гимбъл вбесена. — Станала е някаква грешка. Не е възможно!

— Почакайте, да не избързваме, моля! — обади се Грозвенър Финч. — Господин Ейнджъл, нервите на госпожа Гимбъл, естествено, са изопнати до скъсване и тя съжалява за думите си по адрес на сестра ви. Не може ли да се споразумеем по някакъв начин? Стига, Джесика! Може би, господин Куин, ако вие се намесите…

— Твърде късно е — рече студено Елъри. — Нали видяхте да излита оттук една червенокоса фурия. Тя е пресата. Вече предават новината по телеграфа, Финч.

— Но тя не чу историята за двуженството. Сигурен съм…

Бил се намръщи и тръгна да се разхожда из стаята.

— Тези лешояди пред нищо няма да се спрат и ще открият сватбените дати. Ще трябва заедно да посрещнем удара. Бог ми е свидетел, всички са потърпевши.